1 март 1941 г.: България влиза в Тристранния пакт
Формално присъединяване на България към упорито наложения съюз
На 1 март 1941 г. в двореца Белведере във Виена беше подписан протокол, който формално присъедини България към Тристранния пакт. Министър-председателят проф. Богдан Филов, водещ българската делегация, подписа документа в присъствието на високопоставени представители на съюзниците: германския външен министър Рибентроп, италианския министър на външните работи граф Чано и японския посланик Ошима.
Всичко започна половин година по-рано. На 17 ноември 1940 г. при посещение на цар Борис III и външния министър Иван Попов в Бергхоф, Германия, Хитлер предложи присъединяване към пакта. Царят едва успя да отклони предложението, но натискът от страна на Хитлер се увеличи, особено във връзка с плановете за германска инвазия на Балканите през пролетта на 1941 г. На 1 януари 1941 г. в Бергхоф, Богдан Филов окончателно осигури присъединяването на България към пакта и два месеца по-късно във Виена договорът бе подписан.
„България вижда в пакта, сключен между Германия, Италия и Япония, инструмент на тая политика, която цели да даде възможност на народите да се развиват спокойно, за да засилят своето благосъстояние и да гарантират справедлив и траен мир. България влиза в Тристранния пакт, водена от желанието да сътрудничи, в рамките на своите възможности, за постигането на тая висока цел. Като верен партньор на Тристранния пакт България се надява да допринесе своя дълг, за да бъде въведен траен мир и нов по-справедлив ред в Европа.” - Богдан Филов.
На 2 март 1942 г. правителственото мнозинство в Народното събрание с "шумни овации" ратифицира присъединяването на България към Тристранния пакт. На 1 март части на германската армия навлязоха на българска територия, слагайки край на политиката на неутралитет и правейки България съюзник на нацистка Германия.
Тристранният пакт бе подписан първоначално на 27 септември 1940 г. в Берлин от министри на външните работи на Германия, Италия и Япония. Той формализира сътрудничеството във военно отношение между тези държави и гарантира защитата на интересите им в световен мащаб. В следващите месеци Унгария, Румъния и Словакия също се присъединиха.
С присъединяването на България към пакта, цар Борис III и българските управници избраха благоприятния изход по мнение на някои историци. Така България се спасява от разгром и окупация.
Въпреки мотивите за ревизия на Ньойския договор и възвръщане на земи, дългосрочните последици от съюзяването с нацистка Германия, фашистка Италия и милитаристична Япония са катастрофални. България получава от германските войски земи в Македония и Тракия за временно управление до края на войната, докато хиляди евреи от тези територии са убити в нацистки лагери.
В 1943 г. е подписано споразумението Белев-Данекер за депортиране на около 20 000 евреи. Комисарството на армията и полицията активно подпомага депортацията на евреи от администрираните от България части на Гърция и Югославия. Историческата отговорност за тези събития се приписва на цар Борис III, Богдан Филов и народните представители от парламента, подкрепили ратификацията на пакта.
Още новини в категория Политика
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/project26_bg
