1,3 млн. българи отлагат лечение заради пари

Проучване на „Тренд“ по поръчка на БЛС показва тежки финансови бариери и срив на доверието към НЗОК и МЗ. 56% казват, че разходите за здраве са тежест, а 75% виждат липса на контрол върху харченето.

Лечението се отлага, защото не стигат парите

Около 1,3 млн. българи – или всеки четвърти – са отложили или изобщо не са получили медицинска услуга по финансови причини. Това показва национално представително проучване на агенция „Тренд“, представено от социолога Димитър Ганев по време на форум на Българския лекарски съюз (БЛС).

Изследването е по поръчка на БЛС. Проведено е между 3 и 10 февруари 2026 г. чрез интервюта лице в лице с 1003 души над 18 години.

Данните открояват два големи проблема. Първият е неравният достъп до медицински услуги в различните райони. Вторият е финансовата бариера, която кара хората да се отказват от лечение.

Според изнесената информация за около 800 000 души, основно възрастни, разходите за здравеопазване са „много сериозна тежест“.

Доверието към НЗОК и МЗ е ниско, към лекарите остава високо

На фона на негативните оценки за системата доверието към медиците остава сравнително устойчиво. 81% казват, че имат доверие на личните си лекари. 79% заявяват доверие към лекарите специалисти.

При лечебните заведения картината е по-смесена. Доверие на частните болници имат 59%. Същият дял доверие се отчита и към държавните и общинските болници.

Най-видим е спадът при институциите. Доверието към НЗОК е 32%. Към Министерството на здравеопазването е 31%.

Оценките за пакета услуги, който НЗОК покрива, са критични. Само 3% са „напълно удовлетворени“. 22% са „по-скоро удовлетворени“. 40% са „по-скоро неудовлетворени“, а 23% са най-недоволни.

Какво искат хората да покрива касата и къде изтичат парите

Когато са попитани кои услуги трябва да бъдат включени или по-добре покрити от НЗОК, най-често се посочват:

- образни изследвания – 47%

- повече профилактични прегледи – 37%

- повече скъпоструващи терапии – 37%

- стоматологични услуги – 35%

- лабораторни изследвания и тестове – 33%

- медикаменти, които касата не покрива – 30%

Проучването показва, че за 56% разходите за здравеопазване са тежест. За 16% те са „много голяма“ тежест. За 40% са „умерена“ тежест. Едва 13% казват, че разходите не са тежест.

Половината от анкетираните посочват, че през последната година са плащали допълнително за здравни услуги. Най-често това са лекарства (67%). Следват преглед при лекар (57%), медицински консумативи (28%) и болнично лечение (20%).

Отношението към профилактиката също е тревожно. 40% признават, че не са ходили на профилактични прегледи.

Недоволството от здравноосигурителния модел е силно. 71% смятат, че сегашният модел не дава равен достъп в страната. 75% са убедени, че липсва ефективен контрол върху разходите и злоупотребите.

Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов заяви, че „здравеопазването е кауза, която надхвърля политическите цикли“. Според него разговорът за системата се води фрагментирано и са нужни ясна визия и последователност.

Вицепрезидентът Илияна Йотова призова за промени и заяви, че „никoя политика няма бъдеще, ако не сме здрави“. Тя посочи като проблем високото доплащане, липсата на превенция, изтичането на кадри и регионалните диспропорции. Йотова подчерта и нуждата от по-широк обществен дебат и повече прозрачност за решенията, които засягат пациентите.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news