16 април 1879: 212 подписват Търновската конституция – началото на модерната българска държава

Първият основен закон на България въвежда права и свободи, но дава и силни правомощия на монарха. По-късните промени и политическите кризи многократно ограничават действието му, до замяната през 1947 г.

На 16 април 1879 г. по стар стил в Търново се случва решаващ момент за новоосвободена България. В Учредителното народно събрание 212 души подписват Конституцията на Българското княжество. Тя остава в историята като Търновската конституция. Това е първият основен закон на страната и рамката, по която България започва да се изгражда като модерна държава след Освобождението през 1878 г.

Сред подписалите е и Сергей Лукиянов. Той е специален представител на княз Дондуков-Корсаков в работата на събранието. Лукиянов е и автор на проекта за конституция. В оригиналния документ подписите на българските представители са 211 от общо 230 души. Разминаванията остават интересен детайл. В по-късно печатно издание се виждат 213 подписа.

Какво урежда Търновската конституция

Търновската конституция идва след подобни актове в Гърция, Сърбия и Румъния. Тя стъпва върху политическите идеи на българските дейци от възрожденските и освободителните борби. Включва и сериозен правен капацитет. Част от участниците са юристи и българи с образование от водещи европейски университети.

Основната ѝ задача е да закрепи промените в обществото след 1878 г. В член 4 е записано: „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“. Княжеството се определя като конституционна монархия. Текстовете дават широки правомощия на монарха. Това важи за вътрешната политика и международните отношения.

В същото време документът въвежда ключови принципи. Прокламира се министерска отговорност. Залага се депутатска неприкосновеност. Предвидено е и общинско самоуправление.

Права и свободи, които изпреварват епохата

За времето си Търновската конституция е прогресивна и либерална. Тя утвърждава личната неприкосновеност. Защитава и частната собственост. Те са поставени като основа на обществените и производствените отношения.

Заложени са и граждански свободи. Сред тях са свободата на печата и правото на сдружаване. Това създава условия за политически живот и публичен дебат. Дава и инструмент за обществен контрол над властта.

Как започва ограничаването на конституционния модел

С времето балансът се променя. С измененията от 1893 г. и 1911 г. правата на Народното събрание са намалени. Монархическата власт се засилва.

Има и периоди, когато конституцията е пряко блокирана. През 1881 г. тя е временно спряна. През 1923 г. е извършен военен преврат. След 19 май 1934 г. държавата дълго се управлява с наредби и закони. Това става при суспендирана конституция.

Краят идва след Втората световна война. На 4 декември 1947 г. Конституцията на Българското княжество е заменена с Конституция на Народна република България.

16 април има и друго значение. Това е професионалният празник на българските юристи. Денят напомня, че държавността започва с правила. И че всяка промяна в тях има реална цена за обществото.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news