199 села в България вече са без нито един жител

В пет от шестте района за планиране населението намалява, а прогнозите на Евростат сочат нов спад с още 1 млн. души за 25 години. Заради критериите за минимален брой жители България върви към 4 района вместо 6.

В България обезлюдяването вече не е статистика. То е карта с празни места. В момента 199 села са без нито един жител. Това каза пред bTV проф. Александра Равначка от Института за изследване на населението и човека към БАН.

Проблемът е и регионален. От шестте района за планиране в пет населението намалява. Това поставя под натиск начина, по който страната планира развитие и разпределя европейски средства.

Празните села и натискът върху регионите

Районите за планиране са ключови за европейското финансиране. По тях се мерят нуждите, приоритетите и допустимостта за програми. Когато населението пада под определени прагове, се активират критерии за минимален брой жители.

Затова се стига до окрупняване. България върви към промяна от шест района към четири. Според проф. Равначка обединяването няма да стане бързо.

„На първо време обединяването на районите ще бъде един изключително продължителен и тежък процес. Да се надяваме, че това ще окаже положителна посока“, коментира тя.

Прогнозата е ясна: спадът продължава

Официалните прогнози показват трайна тенденция. Според данни на Евростат само за 25 години населението на България може да намалее с още 1 милион души.

Още по-дългата прогноза е още по-тревожна. До 2100 г. в страната се очаква да живеят около 4,5 милиона души. Това означава по-малко работна сила, по-голям натиск върху социалните системи и по-трудно поддържане на публични услуги в периферията.

Защо цели райони се изпразват

Причините не са еднакви навсякъде. В планинските части селищата са малки и пръснати. Това ускорява процеса.

„В района селищата са малки, пръснати в планинските части, което води до тяхното по-бързо обезлюдяване“, посочва проф. Равначка.

В Северозапада картината има своя специфика. „Докато във Видин намаляването на селата е свързано преди всичко с икономическата криза“, казва тя. Като фактор се посочва и инфраструктурата. Лошият достъп и слабите връзки с градовете правят оставането все по-трудно.

Към това се добавя и демографският профил. България е с най-висок коефициент на смъртност в ЕС. Това ускорява естествения спад, дори без да се включва миграцията.

Експертите виждат възможен „път назад“. Той обаче минава през иновативни решения. Те трябва да върнат услуги, работа и свързаност в най-засегнатите места. Без това окрупняването на районите ще е само административен отговор на много по-дълбок проблем.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news