2 октомври 1187: Саладин превзема Ерусалим и слага край на кръстоносното управление

След победата при Хатин султанът обсажда града и договаря изтегляне на християнските защитници. Историята го помни и с жестове на рицарство към Ричард Лъвското сърце.

На 2 октомври 1187 г. сирийският султан Саладин превзема Ерусалим. С това приключва 88-годишното управление на кръстоносците в града. Датата остава ключова за историята на Близкия изток. Тя бележи и началото на нова фаза в сблъсъците между кръстоносните държави и ислямските владетели.

Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб, известен като Саладин, управлява в Сирия и Египет през втората половина на XII век. Името му се тълкува като „сила на вярата“. Роден е през 1137 г. в кюрдско семейство в Тикрит, в днешен Ирак. Умира на 4 март 1193 г. в Дамаск.

Кой е Саладин и как става обединител

Саладин се превръща в фигура, която успява да обедини различни емири. Той повежда армията срещу кръстоносците в решаващ момент. Така започва настъпление, което променя баланса на силите в региона.

В западноевропейската средновековна литература Саладин често е представян като силен и благороден противник. Историческият му образ се оформя не само от военни победи. Влияние имат и разказите за отношението му към победените.

Хатин и пътят към обсадата на Ерусалим

На 3 и 4 юли 1187 г. Саладин печели битката при Хатинските хълмове. Кръстоносците са предвождани от краля на Йерусалимското кралство Ги дьо Лузинян. Той попада в плен. Победата при Хатин отваря пътя към Ерусалим.

След успеха Саладин насочва силите си към града и започва обсадата. На 2 октомври 1187 г. последният защитник Балиан предава Ерусалим. Предаването става при условие. Християните, които сложат оръжие, да бъдат пропуснати да се изтеглят към Акра.

Според източниците Западът признава, че Саладин изпълнява дадената дума. Това засилва репутацията му на владетел, който държи на договорите. Същевременно завземането на Ерусалим е тежък удар за кръстоносните държави.

Сблъсъкът с Ричард и легендата за рицарството

По време на Третия кръстоносен поход Саладин се изправя срещу силите на крал Ричард Лъвското сърце и крал Филип II. Сраженията около Акра се превръщат в централна сцена на конфликта.

Разказите подчертават и необичаен епизод. Саладин научава, че Ричард е болен, и изпраща лекари. Мотивът е ясен. Достоен противник заслужава помощ. Ричард се възстановява. По-късно е постигнато мирно споразумение. То гарантира достъп до Светите земи за поклонници от различни вероизповедания.

Смъртта, бедната хазна и мавзолеят в Дамаск

Саладин умира на 4 март 1193 г. в Дамаск. След смъртта му в хазната няма достатъчно средства за погребението. Според традиционния разказ той е раздал богатството си на бедните. Така се затвърждава образът му на владетел, който не трупа лично съкровище.

Той е погребан в мавзолей в градината на Омаядската джамия в Дамаск. По-късно император Вилхелм II дарява нов мраморен саркофаг. Тялото на Саладин обаче не е преместено. Днес в мавзолея има два саркофага. Единият е празен и мраморен. Другият е дървен и в него се намира тялото.

Политическото наследство и култът в Ирак

Образът на Саладин продължава да се използва и в модерната политика. Той е кумир на Садам Хюсеин, който също е роден в Тикрит. По време на управлението му в Ирак се развива култ към Саладин. Така средновековният военачалник се превръща в символ, използван далеч извън собствената си епоха.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news