2 октомври 1941 г. - операция „Тайфун“: Капанът при Вязма спира германския блицкриг към Москва

На 2 октомври 1941 г. група армии „Център“ тръгва към столицата с план за бърз разгром. Вяземският „котел“ носи огромни съветски загуби, но печели решаващо време за отбраната на Москва.

На 2 октомври 1941 г. германската група армии „Център“ започва основната фаза на операция „Тайфун“. Това е решаващото настъпление към Москва. Планът е прост и брутален. Съветските сили западно от столицата трябва да бъдат обкръжени и унищожени. Всичко трябва да приключи преди есенните дъждове и зимата да превърнат пътищата в кал.

Първият удар е нанесен още на 30 септември. Той е по южния фланг, към Орел и Брянск. На 2 октомври започва общото настъпление. Посоката е Вязма и след това Москва.

Планът: удар по фланговете, а не по очакваната ос

Германското командване концентрира танкови и моторизирани части северно и южно от съветските позиции. Пробивите идват по фланговете на Западния фронт. В същото време съветското командване очаква основният удар по направлението Смоленск–Вязма.

Това разминаване се оказва критично. Германските колони започват да затварят обръч около четири армии. Това са 19-а, 20-а, 24-а и 32-а армия.

Вязма се превръща в „котел“ и забавя настъплението

Вяземската отбранителна операция на Западния и Резервния фронт продължава от 2 до 13 октомври 1941 г. Част от съветските войски остават откъснати. Те обаче продължават да се сражават в обкръжение.

Това принуждава германците да отделят значителни сили за ликвидирането на т.нар. Вяземски котел. Според Смоленския държавен музей-заповедник обкръжените части сковават действията на 28 германски дивизии. По данни на музея 14 от тези дивизии не могат веднага да продължат настъплението към Москва.

Именно това забавяне дава време на съветското командване. Започва организация на отбраната по Можайската линия западно от столицата.

Цената за Червената армия е огромна. Четирите армии понасят тежки загуби. Много военнослужещи попадат в плен. Точният брой на загиналите и успелите да се измъкнат остава спорен в различни оценки. Смоленският музей посочва 663 хиляди пленени съветски военнослужещи. В същото време се подчертава, че точната численост на загиналите не е установена.

От „бърза победа“ до първи стратегически провал

След падането на Киев германското ръководство смята, че съветската съпротива е пред срив. Исторически обзор на History.com цитира Адолф Хитлер с думите: „Врагът е разбит и никога няма да може да се изправи отново.“ Оценката се оказва прибързана.

Съветските сили продължават да се съпротивляват. В същото време германската армия се отдалечава от снабдителните си бази. На 10 октомври Георги Жуков поема командването на обединените Западен и Резервен фронт.

В следващите седмици германците достигат опасно близо до Москва. Решаващ пробив обаче не идва. Недостигът на гориво се задълбочава. Пътищата се влошават. Есенната кал и първият студ забавят настъплението.

В началото на декември Червената армия преминава в контранастъпление. Германските сили са отблъснати от столицата.

Вяземската операция остава двоен символ. Тя е знак за тежко поражение и за време, купено с огромни жертви. Германия пробива фронта, но не превръща пробива в победа. Москва остава недостижима за „Тайфун“. Битката за столицата се превръща в първия голям стратегически неуспех на германското настъпление на Източния фронт.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news