200 000 варела с радиоактивни отпадъци ръждясват на дъното на Атлантика

Френска експедиция слезе на почти 5 км дълбочина, картографира хиляди контейнери и откри следи от радионуклиди край част от тях. Анализите тепърва ще покажат дали има натрупване в организмите.

Десетилетия наред Европа е изхвърляла радиоактивни отпадъци в океана. Днес следите от тази практика лежат на дъното на Североизточния Атлантик. Там се намират стотици хиляди варела, потънали на повече от 4 000 метра дълбочина.

Френски учени вече стигнаха до част от тях. Експедиция се спусна до почти 5 километра под повърхността. Целта беше ясна. Да се види в какво състояние са контейнерите и има ли изтичане.

Как 200 000 варела се оказаха на дъното

Между 1946 и 1990 г. няколко европейски държави са изпращали радиоактивни отпадъци в международни води. Данните са на френския Национален център за научни изследвания (CNRS). По оценка в Североизточния Атлантик са изхвърлени над 200 000 варела.

Контейнерите са потънали в абисалните равнини. Това са плоски дълбоководни зони с финни отлагания. Варелите са били пълнени основно с ниско- и средноактивни отпадъци. Те са идвали от болници, лаборатории и индустрия.

Отработено реакторно гориво не е описано като съдържание. Отпадъците са били заливани с цимент или битум. После са били запечатвани в метални варели.

По онова време подходът е бил оправдаван с тогавашни представи за риск. Допускало се е, че краткоживеещите изотопи ще се разпаднат. Това е трябвало да стане преди металът да се разруши.

Роботът UlyX и батискафът Nautile влязоха в зоната

Дълго време е имало само приблизителни граници на зоните за изхвърляне. Почти липсват точни данни за отделните варели. Не е било ясно и как се е променяло дъното около тях.

Проектът NODSSUM, ръководен от CNRS, започна проверки на място. През 2025 г. автономният подводен апарат UlyX претърсва района. Той работи около месец с хидролокатор и камери. Екипът нанася на карта 3 355 варела с точни координати.

От май до юни 2026 г. около 30 учени се връщат на място. Те работят от борда на изследователски кораб. Използван е обитаемият батискаф Nautile. Извършени са 20 гмуркания на над 4 700 метра.

В близост до варелите са взети проби. Те включват вода, дънни отлагания и микроорганизми. Взети са и проби от морски животни.

Наблюденията показват различно състояние на контейнерите. Някои варели още се разпознават. Други са силно корозирали. При част от тях циментът и битумът вече излизат навън.

При няколко контейнера съдържание е открито върху дъното наблизо. Това не означава, че всички варели текат. Учените са огледали само малка част от картографираното. Самото картографиране обхваща малък дял от целия обем.

Кобалт-60 и ниобий-94: следи от източник край варелите

В пробите са открити радионуклиди. Това са радиоактивни варианти на химични елементи. Кобалт-60 и ниобий-94 са свързани с отпадъците от варелите.

Цезий-137 и америций-241 са открити в по-високи количества. Те надвишават типичните нива след атмосферни ядрени тестове и стари аварии. Общата активност обаче е отчетена като ниска. Екипът е работил без сериозни допълнителни мерки.

Nautile се е върнал на повърхността без следи от замърсяване. Наличието на радионуклиди до варел не доказва широко разпространение. При точков източник концентрацията обикновено пада с разстоянието. Огромният обем вода води до разреждане.

Ключовият въпрос е друг. Какво става, когато веществата попаднат в утайките и организмите. Точно това ще се търси в лабораторните анализи.

Живот върху ръждясалия метал и новият риск за хранителната верига

Около варелите има морски живот. Наблюдавани са актинии и гъби. Има раци, риби и голотурии, известни като морски краставици.

Обяснението е прагматично. На абисалното дъно повърхността е мека и покрита с отлагания. Варелите създават рядка твърда основа. За много организми това е място за закрепване.

Това изобилие не доказва липса на влияние. То показва, че контейнерите са станали част от релефа. Оттук идва и научният интерес. Ако има пренос на радионуклиди, първи могат да го покажат организмите, живеещи върху метала.

Проби са взети от пет точки около варелите. Взети са и контролни проби от близки скалисти участъци без отпадъци. Сравнението ще отдели влиянието на варелите от фоновата океанска радиоактивност.

Засега най-важният резултат са данните. Учените вече имат карти, преки наблюдения и измервания. Има и биологични проби от място, познато дълго време само от архиви.

Дали радионуклидите остават в контейнерите или влизат в местната фауна ще се разбере след анализите. От това зависи оценката на риска от практиката, продължила половин век.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news