КУЛТУРА

21 август: Вижте кой празнува имен ден днес

21 август 2026 преди 1 ч

Православният календар отбелязва Света мъченица Васа и трите ѝ деца, както и Свети Симеон Самоковски – духовник, платил с живота си след заговор срещу османската власт.

На 21 август православният календар събира две силни истории. Едната е за майка и деца, които приемат смъртта, но не се отричат от вярата си. Другата е за български духовник, превърнат в символ на съпротивата и мъченичеството.

Днес имен ден празнуват Васа и Васо.

Света мъченица Васа и трите ѝ деца

Света Васа живяла в период на гонения срещу християните при император Максимиан. Тя била съпруга на езически жрец. Вярата ѝ обаче била християнска и по думите на църковното предание тя я изповядвала тайно.

Така възпитала и трите си деца. Това били Феогний, Агапия и Пист. Те също приели християнството и отказали да се отрекат от Христос.

По време на преследванията Света Васа била заловена. Според разказа тя била предадена от собствения си съпруг. След съд била осъдена на смърт. Същата присъда получила и трите ѝ деца.

Те били подложени на жестоки изтезания. След отказ да се отрекат, били обезглавени пред очите на майка си. След това и Света Васа била измъчвана. Тя приела мъченическа смърт, след като била посечена с меч на остров Алон в Мраморно море. В Халкидон била издигната църква на нейното име.

Свети Симеон Самоковски: митрополитът, който отказва да се потурчи

На 21 август се почита и паметта на Свети Симеон Самоковски. Той е известен и като свещеномъченик Симеон (Стефан) Самоковски и Софийски. Смята се за един от деветте софийски светци. В традицията той е покровител на Самоков.

Рождената му дата не е известна. Светското му име е Симеон Попович. На 28 август 1734 г. е ръкоположен за Самоковски митрополит. Служил е в Бельовата църква в Самоков. Обслужвал е и района на Дупница.

По време на Руско-Австро-турската война (1735–1739) митрополитът застава начело на т.нар. Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско. То е заговор срещу османската власт. В него участват и висши духовници, сред които Ипекският патриарх Арсений IV.

Център на заверата е манастирът „Св. Спас“ над село Долни Лозен в Лозенската планина. Османските власти научават за съзаклятието. В края на юли и началото на август 1737 г. са убити 350 души. Сред тях има граждани, монаси и свещеници. Източникът на текста посочва заповед от Али паша Кюпрюлюоглу.

Обесването зад „Света София“ и следите, останали векове по-късно

На 20 юли 1737 г. домът на митрополит Симеон е нападнат и ограбен. Той е окован и хвърлен в тъмница. По данни от преданието 23 дни е измъчван.

На 18 август е откаран в София. Описан е като в тежко състояние. Косата и брадата му били изтръгнати. Тялото му било в рани. Окован бил във вериги и с тежести на краката.

В София е затворен в турските казарми. Текстът посочва, че там по-късно прекарва последните си дни и Васил Левски. В следващите дни има опити да бъде принуден да смени вярата си. Симеон отказва.

Обвинението е, че е водач и организатор на заговора срещу султана. Заповедта е смърт чрез обесване. На 21 август 1737 г. бесилото е издигнато зад църквата „Света София“. Това е място, което по-късно остава в паметта и с обесването на Левски.

Според разказа обесването протича драматично. Първо бесилото се счупва. След това въжето се къса. Едва при третия опит екзекуцията е довършена. Тялото остава да виси три дни. После въжето отново се къса.

От страх да не бъде възвеличен, Али паша нарежда да не бъде погребван в София. Погребението е в Самоков, в Бельовата църква.

През 1994 г. археологът Веселин Хаджиангелов открива в притвора на църквата гроб. Описани са кости, златоткани архиерейски одежди, митрополитски жезъл и евангелие.

В Рилския манастир е намерена бележка, за която се твърди, че е написана от Свети Симеон. В нея той описва кога и защо е посетил манастира. През 2000 г. Симеон Самоковски е канонизиран за светец и мъченик за вярата.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━