28 септември 1928 г.: Мухълът, който промени медицината завинаги

Александър Флеминг вижда „ореол“ без бактерии около мухъл в лабораторията си. Години по-късно екипът на Флори и Чейн превръща пеницилина в лекарство, което променя войната и болниците завинаги.

На 28 септември 1928 г. в една лаборатория в Лондон започва историята на първия антибиотик. Шотландският биолог и фармаколог сър Александър Флеминг забелязва нещо, което други биха изхвърлили. В бактериална култура се е появил синьо-зелен мухъл. Около него има ясно видима зона без бактериален растеж.

Това наблюдение става отправна точка за пеницилина. По-късно той е признат като първия антибиотик в света. Откритието променя медицината. То създава нова ера в лечението на инфекции.

„Ореолът“ в паничката, който променя науката

Флеминг работи в лабораторията си в мазето на болницата „Св. Мария“ в Лондон. Днес тя е част от Империъл Колидж. В петък сутринта, на 28 септември 1928 г., той вижда „ореол“ около мухъла. В тази зона бактериите не се развиват.

Ученият заключава, че мухълът отделя вещество. То потиска растежа на бактериите. Освен това може да разтваря бактериални клетки.

Флеминг отглежда чиста култура. Установява, че става дума за пеницилинов мухъл. Днес той е известен като Penicillium notatum. След консултация с експерт, Флеминг въвежда термина „пеницилин“. С него описва филтрата от културата на мухъла.

Защо откритието не става лекарство веднага

Още в ранните тестове се вижда важен детайл. Пеницилинът действа най-добре срещу Грам-положителни бактерии. Той е слаб срещу Грам-отрицателни организми и плесени.

Първоначално Флеминг гледа на пеницилина като на дезинфектант. Причината е ниската му токсичност спрямо антисептиците тогава. Той отчита стойност и при изолиране на причинителя на бактериална инфлуенца. Днес този микроорганизъм се нарича Haemophilus influenzae.

След допълнителни експерименти Флеминг стига до проблем. Според него веществото не оцелява достатъчно дълго в човешкото тяло. Така не може да убие патогенните бактерии ефективно. Това го кара да спре работата си след 1931 г. По-късно подновява клинични проучвания. Те продължават до 1940 г.

Въпреки откритието, той не успява да получи стабилна форма. Това забавя приемането му като практическо лекарство. Научната общност първоначално не отдава нужното внимание.

Пробивът на Флори и Чейн и началото на масовото производство

Решението идва през 1939 г. Австралийският фармаколог Хауърд Флори и английският биохимик Ърнст Чейн се запознават с публикацията на Флеминг. Те повтарят експериментите. Достигат до същите лабораторни изводи.

След това постигат ключовото. Успяват да получат пречистен пеницилин. Те го тестват върху плъхове и върху болни хора. Резултатът е ясен. Пеницилинът има силно лечебно действие.

С подкрепа от правителствата на САЩ и Великобритания започва масово производство през 1941 г. Това се случва в критичен момент. В годините на Втората световна война лекарството спасява милиони животи.

През 1942 г. съветският микробиолог и епидемиолог Зинаида Ермолеева също получава пеницилин в чист вид. Тя участва активно в организиране на промишлено производство в СССР. То подпомага лечението на войници. Споменават се случаи на пневмония, тетанус, гангрена, дифтерия и менингит.

На 11 декември 1945 г. Флеминг, Флори и Чейн получават Нобелова награда. Отличието е за работата им върху пеницилина. Той остава символ на медицинска революция. И на силата на едно случайно наблюдение, превърнато в наука.

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news