30 години след разстрела на Андрей Луканов: Убиецът и поръчителят останаха в сянка

Показното убийство на ул. „Латинка“ 15 през 1996 г. разтърси България и се превърна в тест за правосъдието. Делото приключи с оправдателни присъди, а следите към поръчителите се разпаднаха.

Три десетилетия минаха от сутринта на 2 октомври 1996 г., когато четири изстрела на ул. „Латинка“ 15 в София сложиха край на живота на Андрей Луканов. Убийството остава първото показно покушение срещу държавник в съвременната история на България. Днес въпросът „кой дръпна спусъка“ е затрупан от оправдателни присъди и пропуски в разследването. По-тежкият въпрос е друг. Кой постави Луканов на прицел и защо.

Луканов беше сред най-влиятелните и спорни фигури на прехода. Наричаха го „Сивия кардинал“, „Бялата лисица“ и „архитект на прехода“. С времето около името му се натрупаха версии за политически и икономически сблъсъци. Нито една не доведе до окончателен отговор в съда.

Последните минути на ул. „Латинка“

Сутринта започва като семеен ден. В дома на Луканов има празник. Съпругата му Лилия отбелязва 57-ия си рожден ден. Луканов приготвя закуска, но предупреждава, че го чака натоварен ден и вероятно няма да успее да купи цветя.

Малко след 9:00 ч. той излиза и се качва в „Пежо 306“, където го чака личният му шофьор. Охрана няма. Колата е паркирана на 15–20 метра от входа. Секунди по-късно Луканов слиза и се връща към кооперацията. Звъни по домофона. Тогава прозвучават изстрелите.

Един куршум го улучва в дясното слепоочие. Останалите три са в гърба. Стреляно е от 1,5 до 2,5 метра с пистолет „Макаров“. Районът е блокиран. Свидетели говорят за мъж с вид на клошар, забелязван около блока преди покушението. В деня на убийството нападателят е описан с широк панталон и синя работна манта.

Дрехи намерени веднага, оръжие – след 36 дни

След стрелбата извършителят бяга между блоковете. Захвърля дрехите си във вход на съседна сграда на ул. „Димчо Дебелянов“. Полицията ги намира почти веднага. По тях обаче не се появяват годни отпечатъци или биологични следи, които да свържат конкретен човек с престъплението.

Оръжието излиза наяве едва 36 дни по-късно. 88-годишният Цвятко Николчовски открива вързоп между радиатор и стена до пощенски кутии в блок 86 на ул. „Димчо Дебелянов“. Вътре има „Макаров“ и заглушител. Балистична експертиза потвърждава, че това е оръжието на убийството.

Разследването установява още нещо. Със същия пистолет месеци по-рано в София е застрелян украинският гражданин Сергей Шанин. Години по-късно топкриминалистът Ботьо Ботев, тогава директор на отдел „Убийства“ в МВР, поставя под съмнение тази връзка. Според него е възможно пистолетът да е бил продаден или предаден на друг.

Версии, дело и провал в съда

Хипотезите за мотива тръгват в няколко посоки. Споменават се вътрешнопартийни конфликти в БСП. Обсъждат се енергийни и газови интереси. Появяват се и версии за сблъсъци с бизнес фигури от онзи период. До съда стига само една линия. Тя е свързана с икономически интереси около кръга „Орион“.

През 1999 г. МВР обявява убийството за разкрито. Като поръчител е задържан Ангел Василев, шеф на строителната компания „Колонел“ и човек, сочен като близък до кръга „Орион“. Арестувани са още шофьорът му Юрий Ленев, племенникът му Георги Георгиев – Гопе, както и украинците Александър Русов и Алексей Кичатов. За физически извършител е посочен Русов. Според обвинението оръжието е било предоставено на килъра от Кичатов.

През 2003 г. Софийският градски съд постановява пет доживотни присъди. Година по-късно апелативната инстанция отменя решението. В съдебната зала става ясно, че ключови самопризнания са получени чрез насилие и мъчения в тайни полицейски бази. Биологичните следи не съвпадат с ДНК на петимата подсъдими. Апелативният съд приема, че прокуратурата е доказала само време, място и механизъм на убийството.

През 2007 г. Върховният касационен съд окончателно оправдава всички подсъдими. В мотивите си съдът подчертава, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Отчетени са и принципи като забрана за принуда при събиране на доказателства и недопустимост на осъждане, основано само на самопризнания.

Финалът е тежък за институциите. Делото се превръща в символ на провал в правораздавателната система. През 2012 г. Юрий Ленев осъжда България в Европейския съд по правата на човека. Съдът в Страсбург установява изтезания с цел изтръгване на показания. Присъдено е обезщетение от 27 000 евро, както и 4 000 евро разноски.

Тридесет години по-късно разстрелът на Андрей Луканов остава формално неразкрит. Няма осъден извършител. Няма установен поръчител. А въпросът кой и защо е решил да го ликвидира продължава да виси над прехода като нерешен казус.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news