31 юли 1877: Денят, в който опълчението влезе в боя – и Стара Загора плати с кръв

Първият голям сблъсък край града забавя армията на Сюлейман паша и дава време за отбрана на Шипка, но завършва с опожаряване и масови убийства.

На 31 юли 1877 г. Руско-турската война влиза в критична фаза. Край Стара Загора се разиграва първият голям сблъсък, който задава посоката на военните действия в Южна България. Това е и бойното кръщение на Българското опълчение. Около 3500 българи, под командването на руския генерал Николай Столетов, влизат в открит бой за свободата на страната.

Сражението не е само военен епизод. То се превръща в пролог към една от най-тежките трагедии за местното население. След пробива османските части влизат в града. Следват опожаряване и масово насилие.

Планът на руското командване и бързият пробив към Балкана

След форсирането на Дунав на 27 юни 1877 г. руските сили се разделят на три отряда. Западният разполага с около 35 000 души. Източният достига 80 000. Предният отряд е най-малоброен, с около 12 000 бойци, и е воден от генерал Йосиф Гурко. В него е включено и Българското опълчение.

Предният отряд напредва бързо. На 7 юли негови части влизат във Велико Търново. На 16 юли преминават Стара планина през Хаинбоаз. На 19 юли установяват контрол над Шипченския проход. Така се отваря пътят към Тракия и османското командване реагира спешно.

Започва прехвърляне на голяма армия под командването на Сюлейман паша. Тя се насочва към Стара Загора и към проходите на Балкана. По данни от различни източници, силите му са между 20 000 и 27 000 войници от редовната армия. Към тях се добавят между 1200 и 2000 башибозуци.

Градът се пълни с бежанци, отбраната е тънка

Още преди битката към Стара Загора потеглят бежански колони. Пристигат сведения за нападения над села южно от града. Свидетелства описват грабежи, убийства и палежи. Димът от горящите села вече се вижда от височините край града.

В самата Стара Загора са разположени четири опълченски дружини. Има и артилерия, кавалерия и казаци. Общата численост на защитниците е около 4500 души. Те заемат отбранителна линия с дължина около четири километра, на около 1,5 км южно от града.

На 31 юли османската армия пренощува на около седем километра южно от Стара Загора. Сутринта настъпва в три колони. Около 7 часа започват артилерийски и пушечни удари. По шосето пристигат нови табори. Натискът расте, а подкрепленията са ограничени.

„До последната капка кръв“: бойното кръщение и цената

Към обяд положението става почти неудържимо. Резервите влизат в боя. На места граждани се включват в отбраната. Те вземат оръжие от убити и ранени и застават на линията.

Един от най-тежките моменти настъпва, когато османските части се вклиняват между 3-та и 5-та дружина. Подполковник Павел Калитин повежда контраудар. Щаб-капитан Попов, въпреки раняване, също води своите хора. За кратко ситуацията е стабилизирана.

Около 13 часа Сюлейман паша хвърля всички налични сили. Опасността от обкръжение принуждава защитниците да започнат отстъпление. Целта е ясна. Трябва да се спечели време за заемане на позиции на Шипка.

Най-жестокият удар поема Третата опълченска дружина на Калитин. Заедно с Първа дружина тя прикрива отстъплението. Дава се шанс за бягство на населението и на десетки хиляди бежанци.

След навлизането в Стара Загора следват масови убийства и отвличания. В текста се посочват 14 500 убити и още 10 000 отвлечени. Градът е изгорен и обезлюден. Оцелелите търсят спасение в Северна България.

В боевете Самарското знаме и опълчението получават своето първо голямо изпитание. Само за един ден падат петима знаменосци, както и самият подп. Калитин. Знамето е спасено в ръкопашен бой от опълченеца Никола Карчев.

След битката освободителните войски се изтеглят към връх Свети Никола в прохода Шипка. Там заемат отбранителни позиции, които скоро ще се окажат решаващи за изхода на кампанията.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news