4 април 1968 г.: Застрелян е Мартин Лутър Кинг – убийството подпалва Америка

Кинг е убит пред мотел в Мемфис. Следват бунтове в десетки градове, национален траур и погребение с 300 000 души, докато думите „Имам една мечта“ остават като морален компас на движението за равноправие.

На 4 април 1968 г. Мартин Лутър Кинг е застрелян в Мемфис, щата Тенеси. Той е символ на борбата за граждански права в САЩ. Новината за смъртта му разтърсва страната. Последиците са мигновени и тежки.

Кинг умира в болницата „Сент Джоузеф“ в 19:05 ч. Убийството е последвано от бунтове в над 60 американски града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън обявява национален траур. Целта е да се овладее растящото обществено напрежение.

В края на март 1968 г. Кинг пристига в Мемфис. Той подкрепя стачкуващи работници. Настанява се в мотел „Лорейн“, стая 306.

На 4 април, докато стои на балкона на втория етаж, е прострелян в 18:01 ч. Куршумът влиза през дясната буза. Той разбива челюстта. Уврежда гръбначния стълб и се забива в рамото.

След убийството САЩ навлизат в дни на хаос. Вълна от бунтове обхваща десетки градове. На този фон Белият дом предприема извънреден ход. Джонсън обявява национален траур.

Кинг е първият чернокож американец, за когото е обявен национален траур. На погребението му присъстват около 300 000 души. Любимата му певица Махалия Джаксън изпълнява „Вземи ръката ми, скъпи Боже“.

Два месеца след убийството е заловен предполагаемият извършител. Това е Джеймс Ърл Рей. Той е арестуван в Англия.

Година по-късно Рей се признава за виновен. Съдът го осъжда на 99 години затвор.

Кинг остава в историята и с речта „Имам една мечта“. В нея той описва неизпълненото обещание за равни права. Той сравнява това обещание с „чек“, който за чернокожите е върнат с печат „Без покритие“.

Посланието му е ясно и настоява за действие. „Сега е времето“ се превръща в рефрен на движението. Кинг настоява протестът да остане дисциплиниран. Той предупреждава срещу омразата и насилието.

Речта завършва с визия за общество, в което хората не се оценяват по цвета на кожата. Те се оценяват по характера си. Тази идея оцелява след куршума в Мемфис. Тя продължава да бъде мерило за справедливост и свобода.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news