48 години от полета на първия българин в Космоса: „Союз-33“ тръгва въпреки вятъра, но се връща след тежък отказ

На 10 април 1978 г. Георги Иванов излита от Байконур по „Интеркосмос“. Мисията към „Салют-6“ е прекъсната след взрив в двигателя, а кацането излиза от плана.

На 10 април 2026 г. се навършват 48 години от първия космически полет с българин на борда. На 10 април 1978 г. от Байконур излита „Союз-33“ с международен екипаж. В него е и Георги Иванов. Той е избран малко преди това за съветската програма „Интеркосмос“.

Иванов разказа пред bTV, че полетът е бил близо до отлагане. Причината е била силен вятър над космодрума. Решението идва в последния момент. Млад метеоролог прогнозира, че след 20 часа вятърът ще утихне. Така и става. Изстрелването остава по план.

От мечта до „Интеркосмос“

Иванов си спомня, че години по-рано се среща с Юрий Гагарин при негово посещение в България. Тогава Иванов е курсант във Военното училище в Долна Митрополия. По думите му в онези години идеята за българин в Космоса изглежда далечна.

„Мислехме, че едва ли българин ще полети в Космоса до 2000 година“, казва той.

В края на 60-те СССР стартира „Интеркосмос“. Програмата включва държави от социалистическия блок в космически мисии. Иванов е избран в първата група като инженер-изследовател. Подготовката за излитането започва през март 1978 г.

Отказ в орбита и край на мисията към „Салют-6“

Целта на „Союз-33“ е скачване с орбиталната станция „Салют-6“. След излизане в орбита екипажът остава в скафандрите при първата обиколка на Земята. Следват проверки на системите. Едва тогава скафандрите се свалят.

Маневрите за достигане на височината на станцията се изпълняват по график. При едно от включванията основният двигател отказва. Иванов описва ситуацията като „доста сериозен гръм“. По-късно става ясно, че е взривена една от помпите в двигателя.

Въпреки повредата екипажът запазва спокойствие. Иванов обяснява, че подобни откази са отработвани десетки пъти на тренировки. По данни след полета, през цялото време пулсът му остава в норма.

Екипажът получава 12 часа почивка, докато наземните специалисти търсят причината. На следващия ден идва заповедта за подготовка за завръщане. Така мисията към „Салют-6“ е прекратена.

Кацане извън точката и урокът от Космоса

Проблемите не свършват с решението за връщане. Кацането също не протича по план. Корабът се приземява далеч от предварително определената точка.

Полетът на Георги Иванов продължава почти две денонощия. Въпреки ранния край на мисията, той го определя като преживяване, което променя гледната точка.

Иванов често повтаря мисъл, която приписва и на свои американски и руски колеги. Според него хората, които взимат решения за Земята, трябва да направят поне един космически полет. Така, казва той, кръгозорът им би се разширил.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news