6 години без одит в Несебър: защо Сметната палата не проверява общината

Сметната палата признава, че между 2021 и 2025 г. не е правила одити на финансовото управление и обществените поръчки в общината. Институцията обяснява, че работи само по план, а не по сигнали.

Повече от шест години Община Несебър не е била обект на одит от Сметната палата, твърди читател в сигнал до медия. Според него през 2026 г. също не е предвидена проверка. Темата се връща с нова сила, защото Несебър често присъства в публичния дневен ред със сигнали за спорни решения, строителство и обществени поръчки.

Сметната палата изпраща официална позиция по конкретни въпроси. В нея институцията потвърждава, че в периода 01.01.2021–31.12.2025 г. не е извършвала одити на системите за финансово управление и контрол. Не е правена и проверка на процедурите по възлагане на обществени поръчки в общината.

Одит няма, защото „работим по план“

В отговора си Сметната палата подчертава, че е орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности. Основната ѝ задача е да контролира надеждността на финансовите отчети и законосъобразното, ефективно и икономично управление на публични средства.

Ключовият детайл е друг. Институцията заявява, че извършва дейността си само по план. Тя не работи по сигнали, искания и жалби от граждани, фирми и организации. Това означава, че дори да има публични твърдения за нередности, те сами по себе си не водят автоматично до одит.

Как се решава кои общини да бъдат проверявани

Сметната палата посочва, че приема годишна програма за одитната си дейност след обнародване на Закона за държавния бюджет. Срокът е до 31 декември на предходната година.

Институцията напомня и още нещо. Само Народното събрание може с решение да ѝ възлага до пет одита годишно. Така се очертават два канала за проверки. Първият е вътрешното планиране на Сметната палата. Вторият е пряко възлагане от парламента.

Сигнали, имена и обществен натиск

В сигнала на читателя Несебър е описан като община, около която редовно има съмнения за конфликт на интереси и спорни обществени поръчки. В текста се споменават кметът Николай Димитров и председателят на Общинския съвет Върбан Кръстев. Цитирани са и медийни публикации за участие на свързани фирми в поръчки, което според автора поражда съмнения.

Тези твърдения не са доказателства и не са съдебни заключения. Те са част от публичен дебат, който се подхранва от липсата на видим институционален контрол.

Допълнителен фон е трагедията от миналата година при наводнения след силни валежи. Тогава в публичното пространство отново се поставя въпросът дали строителството и градоустройствени решения са повлияли на мащаба на бедствието.

Въпросът, който остава след официалния отговор, е прост. При толкова значими публични средства и постоянни обществени съмнения, защо община като Несебър не попада в одитните планове с години. Отговорът на Сметната палата е процедурен. Тя работи по програма, а не по сигнали. Политическата тежест остава в това кой и как подрежда приоритетите за контрол.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news