605 души са обявени за издирване у нас от началото на годината

От началото на годината са подадени 605 сигнала за изчезнали, 509 души са открити. Случаят на 17-годишната Ивана от Дупница остава без отговор, а МВР настоява: подайте сигнал веднага и дайте актуална снимка.

В България изчезванията не са рядкост. Данните на Главна дирекция „Национална полиция“ показват 605 обявени за издирване души от началото на годината до септември. Открити са 509. За последните три години полицията е издирвала 2542 души. 164 от тях все още са в неизвестност.

Един от най-тежките случаи е този на 17-годишната Ивана Георгиева от Дупница. Тя изчезва на 22 февруари 2024 г. Следите ѝ свършват бързо. Телефонът ѝ остава при класната ръководителка. На следващия ден якето ѝ е намерено върху мост на главен път Е-79 край града. Камери я заснемат да върви сама и по потник часове след тръгването от училище. Оттогава няма потвърдена следа.

Родителите ѝ тогава заявяват, че момичето е било подложено на тормоз. Те обвиняват съученици и учители. По думите им имало и натиск за преместване в самостоятелна форма на обучение. Официално потвърждение за причините за изчезването няма.

Кого издирва полицията и защо това не е „криминален случай“

Безследно изчезналите се издирват, защото може да са жертви. Те не са търсени като извършители на престъпления. При тези случаи близките нямат контакт и не знаят къде е човекът.

Днес Ивана е обявена за международно издирване. Тя не е в публичния бюлетин на Интерпол. По данни от текста има 130 българи, издирвани с „жълта бюлетина“. „Червена“ се използва за издирвани за престъпления. През лятото има сигнал за момиче, приличащо на Ивана, в столичен мол. Проверка показва, че не е тя.

Профилът на изчезналите е различен. Изчезват деца, младежи и хора в активна възраст. Най-често обаче това са възрастни хора със здравословни проблеми. Според полицията първите часове са решаващи.

Какво да направят близките: снимка, описание, посока

При подаване на сигнал близките трябва да дадат актуална снимка и конкретно описание. Снимките от лични карти често са стари. Това е критично при деца и хора над 65 години. Те често са с безсрочни документи.

Полицията иска детайли. Това включва дрехи, обувки, ръст и телосложение. Важни са прическа, цвят на косата и отличителни белези. Полезни са татуировки, белези, очила и особености в походката. Нужни са и последно известно място, час и вероятна посока. Питат и за навици, заболявания и нужда от лекарства.

Сигнал може да се подаде в районното по адрес или там, където човекът е видян последно. Няма задължително чакане.

„Чакането 24 часа е мит“: защо минутите решават всичко

„Чакането едно денонощие е мит“, казва главен инспектор Емил Стоянов, началник на сектор „Издирване“ в СДВР. По думите му при деца и възрастни следата изстива бързо. Свидетели забравят детайли. Затова действията започват веднага.

След подаването на сигнал снимката и данните се разпращат към районните управления, патрулите и метрото. Информация получават градският транспорт и граничните пунктове. Патрулите я виждат на служебни устройства. Пешите екипи я получават и в служебни групи.

Периметърът за проверка се определя от последното известно място. Ако има данни за обществен транспорт, се проследява маршрутът. Проверяват се камери.

Полицията подчертава още нещо. Най-бързо помага човек, който види снимката и подаде сигнал директно на 112. Не през познати. Всяка допълнителна стъпка бави реакцията.

При възрастни хора спешните случаи често са свързани с деменция. Те може да излязат до магазина и да загубят ориентация. Понякога тръгват към места от младостта си. Затова полицаите питат къде е роден човекът и къде е живял. Проверяват се и стари адреси. Често издирваните са откривани на автогари и жп гари.

При част от случаите изчезването е умишлено. Ако човекът бъде намерен и не желае да се върне, полицията не може да го принуди. Ако не иска адресът да се съобщи, близките получават само информация, че е установен.

Сред децата най-често „бягат“ тийнейджъри. Причините са свобода или връзка. Обикновено се откриват за по-малко от денонощие. Но има и по-тежки ситуации. Някои деца бягат от насилие или страх. Тогава случаят не приключва с връщане у дома. Проверява се средата и при нужда се включва „Закрила на детето“. Законът допуска полицейска закрила до 48 часа.

Има и конфликти между разделени родители. Понякога сигнал се подава, въпреки че местонахождението е известно. По думите на Стоянов това е опит за натиск, а не грижа. Предаването на дете по съдебно решение става по отделен ред. Включва съдебен изпълнител и социални служби.

Bg-Alert досега не е използван в София за изчезнал човек, според Стоянов. От 15 май 2026 г. системата има по-широк обхват. Тя може да се използва и за издирване, ако има данни за заплаха за живота.

В национален мащаб Bg-Alert вече беше използван за изчезнало дете. Става дума за 11-годишната Наталия Асенова, отвлечена в началото на юли. Тогава е задействан и Amber Alert. Издирването продължава над 20 дни. Детето е открито живо, а заподозреният е арестуван.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news