БИЗНЕС

65 млрд. барела на хартия: защо „най-голямата петролна сделка“ на Тръмп буксува

06 септември 2026 преди 14 дни

Тръмп говори за над 65 млрд. барела, евтин бензин и попълване на стратегическия резерв на САЩ, но експерти посочват тежкия суров петрол, липсата на инвестиции, правните рискове и бавния добив като сериозни пречки.

Доналд Тръмп представя споразумението си с Венецуела като „най-голямата петролна сделка в световната история“. Обещанието звучи огромно: контрол върху над 65 млрд. барела, по-евтин бензин, попълнен стратегически петролен резерв и десетилетия американско енергийно предимство.

И всичко това, по думите му, на „нулева цена“ за Съединените щати.

Проблемът е, че почти всяка част от това твърдение среща сериозни въпроси. На хартия сделката изглежда внушително. На терен обаче Венецуела има тежък петрол, износена инфраструктура, правни рискове и нужда от огромни инвестиции.

65 млрд. барела звучат добре, но не са готов бензин

Цифрата от 65 млрд. барела предполага много висок добив от наличния петрол под земята. Тя стъпва на допускане, че операторите могат да извлекат около 20% от ресурса.

Исторически обаче венецуелските находища са постигали значително по-ниски нива на добив - около 6-8%. Затова по-реалистична оценка може да бъде по-близо до 20 млрд. барела.

Има и друг ключов проблем. Голяма част от този ресурс е изключително тежък суров петрол от пояса на Ориноко.

Той не може просто да бъде изваден и превърнат веднага в бензин. Производството му изисква разредители, нови кладенци, тръбопроводи, съоръжения за модернизация и специализирани рафинерии.

С други думи, Тръмп говори за петрол в земята така, сякаш вече е готов продукт на пазара.

Инвестициите ги няма, а добивът няма да скочи бързо

Венецуела в момента произвежда около 1,2 млн. барела дневно. В края на 90-те години добивът е бил приблизително 3 млн. барела дневно.

Каракас твърди, че може да са нужни поне 100 млрд. долара инвестиции, за да се увеличи производството до едва 1,5 млн. барела на ден. Дори това скромно увеличение би отнело години.

На световен пазар, който потребява над 100 млн. барела дневно, подобен ръст трудно би променил цените бързо и драматично.

Обещаната голяма инвестиция засега не се вижда. Exxon наскоро определи Венецуела като „неинвестиционна“, а други големи производители остават предпазливи.

Chevron е ангажирала 7 млрд. долара, но планът ѝ е разчетен до 2031 г. Голямата схема за реконструкция от 100 млрд. долара е поставена около North American Blue Energy Partners - много по-малък оператор, базиран в Барбадос, който трябва да набере средствата от частни инвеститори.

Правният риск може да взриви цялата схема

Инвеститорите трябва да приемат и сериозна правна несигурност.

Белият дом твърди, че NABEP е получила 100-годишни концесии върху 17 находища. Венецуелският закон за въглеводородите обаче предвижда първоначални срокове до 25 години, с възможност за удължаване до още 15 години.

Не е имало конкурентен търг. Това означава, че бъдещо правителство във Венецуела може да оспори цялото споразумение.

Слабост има и в обещанието за стратегическия петролен резерв на САЩ. В края на август той съдържаше около 294 млн. барела при максимален капацитет от 714 млн.

Държавният департамент си е осигурил първо право на покупка върху 20% от бъдещото производство на NABEP на цена на придобиване. Но компанията първо трябва да намери инвеститори, да възстанови находищата и реално да започне да произвежда петрол.

Това няма скоро да запълни стотици милиони липсващи барели.

Обещанието за по-евтин бензин също изглежда слабо. Цените реагират на реално ежедневно предлагане, а не на бъдещи претенции върху трудни за добив резерви.

Всеки значим нов венецуелски добив би дошъл години по-късно. Не навреме за изборен ефект.

Администрацията на Тръмп изглежда смесва контрол на хартия с работеща петролна индустрия. Дялове, права за покупка и влияние в управлението могат да дадат политически контрол. Но те не ремонтират тръбопроводи, не осигуряват електричество, не намират 100 млрд. долара и не превръщат тежкия суров петрол в евтин бензин.

Затова голямата сделка засега прилича повече на политическа реклама, отколкото на реален енергиен пробив. Победата беше обявена преди финансирането, преди правната яснота и преди първия допълнителен барел.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━