7 септември 1940 г.: Как България си връща Южна Добруджа без война – и защо договорът остава валиден

Крайовската спогодба задължава Румъния да върне Южна Добруджа и урежда размяна на население. Натискът на Германия, СССР и Италия прави сделката възможна, а Парижкият мирен договор по-късно я потвърждава.

На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба. С нея Румъния се задължава да върне Южна Добруджа на Царство България. Това е едно от малкото териториални решения от епохата, които не са ревизирани след края на Втората световна война.

Важен детайл остава често премълчаван. Договорът е наложен в силно небалансирана международна среда. Зад него стоят натискът и интересите на Нацистка Германия, СССР и Италия. Въпреки това резултатът е ясен. Южна Добруджа се връща в границите на България по мирен път.

Преговори под натиск и отстъпление на Букурещ

Преговорите между София и Букурещ започват на 19 август 1940 г. Те са описвани като тежки и мъчителни. Румънската страна търси вариант за минимални отстъпки. В крайна сметка връщането на Южна Добруджа става неизбежно.

Катализаторът е войната в Европа. На 10 май 1940 г. започва германската офанзива на Западния фронт. Поражението на съюзниците подкопава международния им престиж. Това променя баланса на силите и отваря прозорец за териториални ревизии в региона.

Размяната на население и цената на „мирното решение“

Спогодбата не е само черта на картата. Тя включва и задължителен обмен на население между Северна и Южна Добруджа.

Около 88 000 румънци, заселени след 1913 г., са принудени да напуснат Южна Добруджа и да се изселят на север. Паралелно около 68 000 българи от Северна Добруджа се преселват в България. Това е мащабно разместване на хора и съдби. То оставя дълготрайни последици за местните общности.

От Букурещ 1913 до Париж след войната

Южна Добруджа е отнета от България с Букурещкия мирен договор през лятото на 1913 г. Тогава територията е присъединена към Румъния. Във времето на Първата световна война двете Добруджи са освободени и остават в рамките на България до края на конфликта.

Ньойският договор от 1919 г. отново променя картината. Териториите са предадени на Румъния. След години дипломатически усилия и в контекста на новия европейски натиск Южна Добруджа е върната на 7 септември 1940 г.

Решаващо е и това, което идва след 1945 г. Парижкият мирен договор препотвърждава решението на Крайовската спогодба. Така Южна Добруджа остава неделима част от България.

Дипломатът зад договора и трагичният финал

В успеха на българската дипломация изпъква фигурата на Светослав Поменов. Той ръководи българската делегация в Крайова. Поменов има дълга кариера в българската дипломация. Участва в делегацията на Парижката мирна конференция през 1919 г. Ръководи и български мисии в Швеция, Швейцария и Германия.

Той е пълномощен министър в Германия, Румъния и Италия. През 1940 г. оглавява делегацията, която подписва Крайовския договор. От март 1941 г. до август 1943 г. е началник на канцеларията на цар Борис III.

След политическата промяна Поменов е осъден на смърт от Народния съд. Разстрелян е в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Така човекът, който стои зад един от големите дипломатически пробиви на България, завършва живота си трагично.

ВЛЕЗ В НАШАТА FACEBOOK ГРУПА - НОВИНИТЕ НЕ СПЯТ! Бъди информиран! | P26.bg

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news