AI фирми изкупуват редки книги, за да хранят езиковите си модели: Риск ли е за културното наследство?

Експертът по киберсигурност Христиан Даскалов предупреждава за загуба на критично мислене и изоставане на България в AI, докато компании дигитализират стари издания за обучение на системи.

AI компании изкупуват редки книги, за да ги сканират и използват за обучение на езикови модели. Практиката вече предизвиква тревога. Причината е проста. Частни фирми получават достъп до труднодостъпни издания. После ги превръщат в данни за алгоритми. Въпросът е какво печелим и какво губим.

Темата коментира експертът по киберсигурност и университетски преподавател Христиан Даскалов в ефира на NOVA NEWS. Според него целта на тези компании е ясна. Те искат по-умни системи и по-добри отговори. Скановете съкращават време. Дават и повече материал за обучение.

Защо се изкупуват редки издания

Даскалов обясни, че фирмите използват книгите като източник на качествен текст. Това подобрява езиковите модели. Според него така се оптимизира и процесът на обучение. Компаниите не чакат публични дигитални архиви. Те купуват физическите копия и ги обработват сами.

Тук възниква и чувствителният момент. Редките книги не са просто носител на текст. Те са артефакт. Съдържат хартия, шрифтове и бележки. Някои имат и уникални следи от времето. При агресивно сканиране има риск от повреда. Това е реален проблем при по-стари издания.

Има и по-безопасен модел за дигитализация

Експертът даде и пример с различен подход. Съществува организация, създадена от студенти. Тя е разработила скенер, който дигитализира старите издания. След това книгата се запазва в добро състояние. Подобни решения могат да намалят щетите. Могат и да запазят оригиналите за библиотеки и архиви.

Този модел поставя акцент върху опазването. Не само върху данните. Това е важно, когато става дума за книги с ограничен тираж. Или с висока историческа стойност.

Най-големият риск според експерта не е техниката

Даскалов подчерта и друг проблем. Според него „изкуственият интелект е прекрасно средство за учене“. Но най-голямата заплаха е друга. Тя е загубата на критично мислене при младите. Хората приемат подаденото от системите като истина. Без проверка и контекст.

Това важи особено при генеративните модели. Те звучат убедително. Но могат да грешат. Могат и да смесват факти. Затова обучението и медийната грамотност стават ключови.

Даскалов коментира и тезата на Илон Мъск, че AI и роботите могат да увеличат световната икономика с до 30 трилиона долара. Според него най-голям ръст се вижда в държавите, където AI е добре развит. Тук идва и българската перспектива.

Експертът предупреди, че България може да загуби икономически потенциал. Причината е изоставане в внедряването на AI. Това не е въпрос само на технологии. Това е въпрос и на политики, образование и инвестиции. Ако държавата не навакса, рискът е реален. Икономиката може да остане извън най-бързо растящите сектори.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━

ВЛЕЗ В НАШАТА FACEBOOK ГРУПА - НОВИНИТЕ НЕ СПЯТ! Бъди информиран! | P26.bg

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news