AI променя пазара на труда: Ето кои професии ще изчезнат първи

Синдикати предупреждават за „технологична безработица“, докато експерти виждат шанс за по-висока производителност и доходи. Рутинните задачи са най-застрашени, а креативните професии засега остават по-защитени.

Синдикалисти у нас предупреждават за негативни последствия от бързото навлизане на изкуствения интелект. Според тях част от професиите може да станат излишни. Това носи риск от загуба на работни места и социално напрежение.

Любослав Костов от КНСБ посочи, че AI трябва да помага на работника. Не бива да го замества изцяло. По думите му така се стига до „технологична безработица“. Той постави и икономически въпрос. Няма логика да има растеж, ако хората остават без работа.

Рутинните дейности са първи в списъка

Сред примерите, които се дават, са професии и задачи с повтаряеми действия. Една от тях е миячът на чинии. Друг пример е въвеждането на данни в таблици, включително в Excel. Това са дейности с ясни правила и повтарящ се процес. Именно там автоматизацията напредва най-бързо.

Под риск според синдикални позиции попада и професията на месаря. Причината е в нарастващите възможности за автоматизация. Те включват разпознаване, сортиране и прецизно изпълнение на операции. В производството процесът вече е видим. Роботи от години участват в сглобяването на автомобили. Те заменят част от човешкия труд в заводите.

Експертите: AI не е заплаха, ако се управлява умело

Ивайло Калфин от Европейската фондация за подобряване на условията на труд и живот дава по-балансирана оценка. Според него изкуственият интелект не е страшен сам по себе си. Важно е как се използва.

Калфин подчертава, че AI може да повиши производителността. Той може да разшири възможностите за доходи. Може и да премахне най-досадните форми на труд. Това обаче не отменя нуждата от правила. Нужни са и мерки за адаптация на работната сила.

Креативните професии остават по-защитени

Някои професии засега изглеждат по-трудни за замяна. Причината е, че изискват креативност и човешка преценка. Такъв пример е ландшафтната архитектура.

Ландшафтният архитект Славина Ковчазова обяснява, че AI може да помага. Но не може да свърши работата като човек. Според нея творческите решения и контекстът остават ключови. Те трудно се свеждат до набор от инструкции.

Към момента изкуственият интелект се използва най-много във финансовия сектор и транспорта. Там данните са много и процесите са стандартизирани. Най-слабо внедряване се отчита в селското стопанство и строителството. В тези области условията често са непредвидими. Това забавя автоматизацията.

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news