Александър Стоянов: Когато критичното мислене се нарича „омраза“, обществото тръгва назад

Александър Стоянов предупреждава, че превръщането на миналото във „вяра“, а търсенето на истина в „нихилизъм“ блокира прогреса и прави бъдещето по-рисково.

Историкът Александър Стоянов отправи остър коментар във Facebook за начина, по който в България се води спорът за историята и националната идентичност. Той предупреждава, че когато търсенето на истина се заклеймява като „нихилизъм“, критичното мислене се обявява за „омраза“, а отказът от показно патриотарство се нарича „родоотстъпничество“, обществото губи способност да се развива.

Стоянов поставя акцент върху едно просто разграничение. Историята е наука, а не религия. Тя работи с факти, въпроси и проверка на твърдения. Ако миналото стане предмет на вяра, а не на анализ, това вече не е история, а идеология.

Когато миналото се превърне в „вяра“

Според Стоянов смисъл и поука от историческите събития се извличат само през критичен поглед. Това включва съмнение, изследване и сравнение на източници. В момента, в който една версия за миналото стане „неприкосновена“, дебатът се затваря. Научният подход се заменя с лозунги.

Той предупреждава, че подобна подмяна има цена. Тя създава среда, в която неудобните факти се отхвърлят. В такава среда обществото по-лесно се манипулира.

„Големината“ на народа не е в лозунгите

В публикацията си историкът формулира и по-широк извод. Един народ е „толкова голям“, колкото са големи мечтите му за бъдещето. И толкова по-зрял, колкото е по-критичен към миналото.

Стоянов твърди, че общество, което търси смисъла си единствено в минала слава, се самозатваря. Ако няма проект за бъдещето, националният разказ се превръща в утеха, а не в ориентир. Това според него е път към самопогубване, защото блокира реформи и прагматични цели.

Историята като инструмент за утрешния ден

Стоянов оспорва и популярната фраза, че историята съществува „за да не повтаряме грешките“. Миналото не може да се повтори едно към едно. Но опитът може да помогне да се обясни настоящето и да се предвидят рискове.

Той определя историята като „наука за бъдещето“. Пишем я днес, за да възпитаваме утре. В този смисъл спорът за историческите факти не е академична прищявка. Това е дебат за обществените решения и за устойчивостта на държавата.

В заключение Стоянов заявява, че без осъзнаване на тези принципи България няма да направи категорична крачка напред към просперитет. По думите му пътят към „светло бъдеще“ минава през трезво мислене, а не през заклинания за миналото.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news