„Архипелагът Епстийн“: не скандал, а система – и връзката ѝ с изкуствения интелект

В новата си книга Игор Шнуренко твърди, че случаят „Епстийн“ е използван като механизъм за контрол и обвързване на елити. Според него това се пресича с трансхуманизъм, неоевгеника и инвестиции в технологии, които „препрограмират“ обществото.

„Архипелагът Епстийн“ е ново разследване на Игор Шнуренко. Книгата излиза с логото на издателство „Изток-Запад“. Авторът е представен като експерт по изкуствен интелект и бивш сътрудник на Би Би Си и ООН.

Основната му теза е категорична. Случаят „Епстийн“ не е само история за милиардер и престъпления. Според Шнуренко това е подготовка за нов модел на власт. Модел, който работи през мрежи, зависимости и технологии.

Шнуренко атакува публичния образ на Джефри Епстийн. В медиите той често е представян като самостоятелен манипулатор. Авторът твърди, че този наратив прикрива по-важното.

Според книгата зад Епстийн стои мрежа от хора с огромно влияние. Посочени са типове фигури, а не конкретни доказани роли в отделни случаи. Става дума за финансисти, политици, учени, културни личности и технологични предприемачи. В тази среда индивидуалната отговорност се размива. На преден план излиза колективен механизъм, който авторът нарича „рояк“.

Книгата разглежда сексуалните престъпления около Епстийн като сигнал за деградация във върховете на властта. Тезата е, че насилието и експлоатацията на непълнолетни не са само криминална хроника. Те се описват като инструмент за обвързване и гарантиране на лоялност.

Шнуренко твърди, че подобни „пясъчници на властта“ работят като капан. Човек, който е въвлечен, става уязвим за натиск. Това може да се превърне в механизъм за контрол над решения и кариери.

Авторът свързва тази логика с трансхуманизма. В книгата идеята е описана така. „Обикновеният“ човек се разглежда като биологичен материал. Оттук следва риск от нормализиране на жестокостта.

В „Архипелагът Епстийн“ има и друга линия. Шнуренко говори за интерес към неоевгеника и генетично „подобрение“. Темата е подадена като стремеж към технологично безсмъртие. Това, според него, поставя под въпрос бъдещето на Homo sapiens.

Следва връзката с изкуствения интелект. Авторът твърди, че същата мрежа инвестира огромни ресурси в технологии. Не само в инструменти за удобство и печалба. А в системи, които могат да променят правила, поведение и обществен ред.

Според Шнуренко най-смущаващо не е описанието на престъпленията. По-важна е функцията им в по-широк проект. Той формулира хипотеза за експерименти. Социални, психологически и биологични. Целта, според книгата, е да се тества докъде стига контролът над човека. И как той може да бъде пречупен.

„Архипелагът Епстийн“ е представена като предупреждение. Докато вниманието е в екраните, някой може да „пренаписва кода“ на обществото. Това е основното послание на автора. То е спорно, но и трудно за пренебрегване.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news