18 ноември 2026 София, България
Търси

Баба Неделя от Търговище стана на 106: Пет поколения празнуваха с нея

17 ноември 2026 преди 21 ч
Баба Неделя от Търговище стана на 106: Пет поколения празнуваха с нея

Неделя Тодорова отглежда сама сина си, след като губи съпруга си едва на 24 години. Днес семейството ѝ включва две внучки, четирима правнуци и двама праправнуци, а близките продължават да следват нейния пример.

Пет поколения се събраха за 106-ия рожден ден на Неделя Тодорова от Търговище. На 15 ноември около нея бяха най-близките ѝ хора — от 84-годишния ѝ син до най-малките членове на семейството, нейните праправнуци.

Зад забележителната възраст стои живот, изпълнен с труд, ранна загуба и всеотдайни грижи за близките. Останала вдовица едва на 24 години, Неделя сама отглежда единственото си дете. По-късно помага за възпитанието на внучките и правнуците си.

Днес се радва на посещенията на семейството, обича качамак и прекарва време край прозореца, откъдето наблюдава и брои автомобилите. За характера ѝ и семейните спомени разказва внучката ѝ Надежда Русева пред LadyZone.

„Много е скромна. Една такава смирена, човеколюбива. И голяма доброта, и много труд през целия ѝ живот. Много труд“, споделя тя.

Остава сама с дете на 24 години

Баба Неделя е родена през 1920 г. в търговищкото село Марчино. Там започва и историята със съпруга ѝ, когото познава от младини.

Според семейния разказ той я „откраднал“, както се случвало по онова време. Съвместният им живот обаче е прекъснат от ранната му смърт. На 24 години Неделя остава вдовица и поема сама грижата за дома и сина им.

„Трудно, трудничко е било. Сама се е справяла с всичко“, разказва Надежда.

Първоначално Неделя се занимава със селскостопанска работа. След преместването си в града започва да работи като готвачка в училищни столове. Уменията ѝ в кухнята по-късно се превръщат в един от най-топлите спомени на нейните внучки.

Въпреки загубата на съпруга си тя остава близка с неговите роднини. Грижи се и за свекърва си до края на живота ѝ.

„Тя е изгледала свекърва си, докато почине. Обичали са се много“, споделя внучката.

Когато се раждат Надежда и сестра ѝ Десислава, баба им отново поставя семейството на първо място. Пенсионира се рано, за да ги гледа, докато родителите им работят.

„И денем, и нощем, и болни, и здрави ни е гледала тя. И тя ни е формирала като хора. Тя ни е възпитала. Така че от цялото ми детство всичко е свързано с нея“, казва Надежда.

Грижите включват и първите уроци. Вечер бабата и момичетата броят от едно до сто, а след това обратно. Неделя научава Надежда да чете още на пет години.

По-късно помага и за правнуците. Летните ваканции събират семейството при нея в Марчино, където децата прекарват дълги дни.

„Аз даже с моите деца през целите ваканции там при нея сме били. Даже и моите деца е гледала — правнуците си. Изкарвахме по цяло лято там“, спомня си Надежда.

Домашни бухтички, локуминки и любимият качамак

Кухнята на баба Неделя има специално място в семейните спомени. След годините като готвачка тя приготвя различни домашни ястия и тестени лакомства.

„О, тя е много добра готвачка! Такива хубави бухтички прави!“, разказва внучката ѝ.

Сред любимите вкусове от детството на Надежда са и домашните локуминки. Днес, на 106 години, баба Неделя продължава да се храни с апетит. Не е претенциозна, но особено обича качамак.

По празници понякога си позволява и малко вино.

„Малко, малко. По една-две глътки“, уточнява Надежда.

Според разказа на внучката столетницата почти не е боледувала и рядко е имала нужда от медицинска помощ.

„Тя не е виждала личния си лекар никога“, казва Надежда.

Семейството допуска, че наследствеността също има роля за дълголетието ѝ. По думите на внучката родителите, бабите и дядовците на Неделя са доживели до дълбока старост.

Близките обаче не описват живота ѝ като лесен. Напротив — спомените им са за много работа, изпитания и постоянна отговорност към другите.

На 106 години се радва на семейството и пази спомена за селото

До стотния си рожден ден баба Неделя живее в Марчино. След това се премества в Търговище, където днес дели апартамент с 84-годишния си син Марчо.

Зрението и слухът ѝ са отслабнали. Придвижва се сама в жилището, макар и по-трудно, разпознава близките си и продължава да общува с тях.

Едно от любимите ѝ занимания е да наблюдава движението навън.

„Забавлението ѝ в момента е да стои през лятото на терасата, сега през зимата на прозореца, и да гледа колите и да ги брои“, разказва Надежда.

Вече има нужда от повече сън и почивка. Семейството се грижи за нея и сина ѝ, като посещенията са почти ежедневни.

Когато говори за миналото, Неделя най-често се връща към младостта и задружния живот у дома. Спомня си родното село, сянката край къщата и вечерните разговори с близките.

„В младостта се връща, да. Разказва колко хубаво било, как са живели задружно в къщата“, споделя внучката.

Понякога в думите ѝ се усеща и тежестта на преживените години.

„Не знам защо Господ ме забрави да ме вземе“, казва възрастната жена според разказа на Надежда.

За близките ѝ тези 106 години са история на труден живот, но и на обич, която преминава през поколенията. Днес баба Неделя има един син, две внучки, четирима правнуци и двама праправнуци.

Най-важното наследство за тях остава нейният пример.

„Ние сме формирани от нея. Ние сме възпитани от нея, така че всичко, което като възпитание, като поведение дължим, е от нея. Примерът — от нея“, казва Надежда Русева.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от Лайфстайл
Времето
↑