България е сред най-бедните в ЕС: Всеки шести не може да си позволи месо през ден

15,8% от българите не могат да си позволят месо, риба или подходяща алтернатива поне веднъж на два дни. Страната е на второ място в ЕС по този показател, а почти 77% от населението изпитва поне известни затруднения да свързва двата края.

Всеки шести българин не е могъл да си позволи хранене с месо, пиле, риба или вегетариански еквивалент поне веднъж на два дни през 2025 г. Делът е 15,8% при средно 8,5% за Европейския съюз. По-висок е единствено в Румъния, където достига 18,1%.

Данните са от най-новото издание на Евростат „Ключови данни за условията на живот в Европа – 2026 г.“ Те очертават по-широка картина на бедността и социалните затруднения у нас, които засягат храненето, отоплението, достъпа до интернет и възможностите за почивка и развлечения.

От всеки втори до всеки шести за 13 години

Въпреки тревожното място на България в европейската класация, показателят за невъзможност да се осигури пълноценно хранене през ден се подобрява устойчиво през последните години.

През 2012 г. проблемът е засягал 51,9% от населението – повече от половината българи. През 2014 г. делът спада до 39,5%, през 2019 г. достига 27,6%, а през 2023 г. за първи път пада под 20% – до 19,9%.

През 2024 г. показателят е 18,7%, а през 2025 г. вече е 15,8%.

След България и Румъния в класацията на ЕС се нареждат Унгария с 15,1%, Словакия с 14,2%, Гърция с 12,8%, Малта с 11,5%, Франция с 11,2% и Германия с 11,1%.

Най-добра е ситуацията в Кипър, където едва 1,2% от хората не могат да си позволят такова хранене.

Евростат използва невъзможността за закупуване на определени стоки и услуги като един от показателите за материални лишения. Възможността за хранене с месо или равностойна алтернатива през ден е сред 13-те критерия за оценка на тежкото материално и социално лишение.

България е втора в ЕС по тежки материални и социални лишения

През 2025 г. 15% от българите са били в тежко материално и социално лишение, при средно 6,3% за ЕС.

По-висок дял е отчетен единствено в Румъния – 16,8%. Гърция е непосредствено след България с 14,9%.

В тази категория попадат хора, които не могат да си позволят поне 7 от общо 13 стоки, услуги и условия на живот, смятани за желани или необходими за нормално съществуване.

България е и сред шестте държави в ЕС, в които хората над 65 години са особено засегнати от материалните лишения. Според данните на Евростат именно у нас разликата между възрастните и останалите възрастови групи е най-голяма.

Близо 77% трудно свързват двата края

Финансовите затруднения са широко разпространени. През 2025 г. 76,9% от хората в България са изпитвали поне някакви затруднения да покриват обичайните си разходи.

За сравнение, средното равнище за ЕС е 42,5%. По-висок дял е отчетен само в Гърция – 87,1%.

Когато става дума за домакинства, които свързват двата края „трудно“ или „много трудно“, делът у нас достига 36,1%. Средно за ЕС той е 17,6%.

Отново Гърция е единствената държава с по-висок показател – 67,2%. В останалите страни от съюза стойностите варират от 7,1% в Люксембург до 23,4% в Румъния.

В България субективната бедност е най-силно изразена сред възрастните хора.

Най-голямо неравенство в доходите в ЕС

България заема първо място в Европейския съюз и по неравенство в доходите. Коефициентът на Джини у нас е 37,7 при средно 29,2 за съюза.

Следват Латвия с 35,6 и Литва с 35,5.

Неравенството се отразява и на работещите хора. През 2025 г. делът на заетите, които са изложени на риск от бедност, е най-висок в България – 11,5%. Средното за ЕС е 8,3%, докато във Финландия показателят е едва 3,1%.

Това означава, че наличието на работа не винаги е достатъчно, за да гарантира доходи над прага на бедността.

България е на първо място по риск от бедност или социално изключване

Общо 29% от българите са били изложени на риск от бедност или социално изключване през 2025 г. Това е най-високият дял в ЕС при средно 20,9% за съюза.

След България се нареждат Гърция с 27,5% и Румъния с 27,4%.

Рискът е най-висок в селските райони и най-нисък в градовете. Разликата между тях достига 19,9 процентни пункта – втората по големина в ЕС след тази в Румъния.

България и Румъния са и единствените две държави в съюза, в които делът на хората, живеещи в домакинства с много ниска трудова заетост, е по-висок при семействата с деца, отколкото при тези без деца.

Не само храната – развлеченията и интернетът също са проблем

Финансовите ограничения засягат и качеството на живот извън основните ежедневни нужди.

През 2025 г. 14,5% от българите не са могли да си позволят редовно участие в развлекателни дейности. Средното равнище за ЕС е 12,1%, което поставя България на шесто място по този показател.

Най-висок е делът в Гърция – 27,3%, а най-нисък в Хърватия – 3,9%.

При достъпа до домашен интернет за лични нужди България е на второ място в ЕС. През 2025 г. 5,9% от хората не са могли да си го позволят при средно 2% за съюза. Единствено Румъния е с по-висок показател – 6,2%.

Все пак има подобрение: през 2024 г. делът на българите, които не са могли да си позволят домашен интернет, е бил 7%.

Има и положителни тенденции

Въпреки неблагоприятните показатели по редица критерии данните на Евростат показват и напредък.

В сравнение с 2010 г. реалният медианен разполагаем доход в България е нараснал с поне 50%. За същия период увеличението средно за ЕС е 25,4%.

През 2025 г. делът на българите, които не могат да отопляват достатъчно жилищата си, е намалял с 2,9 процентни пункта. Това е вторият най-голям спад в ЕС след този в Кипър.

Подобрява се и удовлетвореността от живота. Средната оценка на българите се е повишила от 5,4 през 2018 г. на 6,3 през 2025 г. по скала от 0 до 10.

Въпреки напредъка България остава държавата с най-ниска удовлетвореност от живота в ЕС, където средната оценка е 7,2.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news