България е втора в ЕС по икономически растеж през първото тримесечие

БВП расте с 2,9% през първото тримесечие, движен от потреблението и публичните разходи. Вносът обаче ускорява и дефицитът скача до 1,5 млрд. евро.

България се нареди на второ място в Европейския съюз по икономически растеж през първите три месеца на годината. Брутният вътрешен продукт се увеличава с 2,9% на годишна база. Единствено Кипър отчита по-висок ръст от 3%. Испания е трета с 2,7%, показват данни, цитирани от „Сега“.

На този фон еврозоната забавя темпото. Ръстът там е 0,8% през първото тримесечие. Предходното тримесечие беше 1,3%. България трябва да стане част от еврозоната от 1 януари 2026 г.

Ръст при напрежение за бизнеса и държавата

Първото тримесечие беше изпитание за българския бизнес. Въвеждането на еврото като национална валута изискваше адаптация. Фирмите трябваше да променят системи, цени и договори.

Паралелно с това страната влезе в нова политическа криза. Правителството на Росен Желязков подаде оставка след граждански протести. Годината започна без приет редовен бюджет. Управлението премина към временно служебно правителство.

Въпреки това частният сектор продължи да се разширява. Данните за БВП дават сигнал за устойчивост. Те обаче показват и леко охлаждане спрямо 2025 г. Тогава годишният ръст, събран от тримесечни данни, беше 3,1% в реално изражение.

Потреблението тегли икономиката нагоре

Основният двигател остава вътрешното потребление. През първото тримесечие на 2026 г. то нараства с близо 7% на годишна база. Ръстът се подкрепя от значителни публични разходи.

През последните две години държавата увеличи заплати в бюджетната сфера. Растяха и пенсиите. Имаше и компенсации за част от фирмите. Тези средства се преляха към потреблението и търсенето.

Произведената брутна добавена стойност расте по-бавно. Националният статистически институт отчита ръст от 2,6% на годишна база. Това подсказва разлика между потребление и реално производство.

Инвестиции има, но търговският баланс се влошава

Инвестициите дават по-силен сигнал. НСИ отчита ръст от 8% спрямо предходната година. Данните включват и чужди, и български вложения.

Външната търговия обаче носи тревожен елемент. След няколко тримесечия на спад износът отбелязва слаб ръст. За периода януари–март 2026 г. увеличението е 0,4%.

Вносът расте много по-бързо. Той се увеличава с 6,4% за стоки и услуги. Разликата между внос и износ разширява дефицита.

Затова търговският дефицит достига рекордни 1,5 млрд. евро за първото тримесечие. Това е рисков сигнал при иначе силни данни за растеж. Той показва, че част от търсенето се задоволява с внос. И натискът върху външния баланс се увеличава.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news