България и Северна Македония: 10 години комисия, а спорът за историята става по-дълбок

Съвместните чествания не решиха големите теми – от Гоце Делчев до Илинден и Самуил. Историческият контекст показва сложна картина, която не се побира в национални догми.

Близо десет години, от 2017 г. насам, работи съвместната българо-македонска историческа комисия. В нея участват по седем академични историци от двете страни. Задачата е ясна. Да се търси съгласие за ключови събития, личности и процеси от общата история.

Комисията обсъжда и общи чествания. Сред тях са светите братя Кирил и Методий, Св. Климент Охридски и Св. Наум. По редица теми обаче компромисът остава недостижим.

Най-спорните въпроси не са детайли. Те са в сърцевината на националните разкази. Това са характерът на Илинденско-Преображенското въстание, фигурата на Гоце Делчев и интерпретации за средновековието. Включително периодът на цар Самуил.

Комисията и „твърдите“ теми

Илинденско-Преображенското въстание се представя различно. В България често се определя като българско национално въстание. В Северна Македония е централна част от македонската национална памет.

Същото важи и за Гоце Делчев. В българския публичен разказ той е български герой. В Скопие той е сред ключовите символи на македонската национална история.

Подобни разминавания се пренасят и към по-ранни епохи. Там спорът не е само за факти. Той е и за езика, с който се описват държави, общности и идентичности.

Древните Балкани: общи земи, различни племена

Текстът поставя по-широк контекст. В античността Балканите са населявани от множество племена и групи. На територията на днешна България историците говорят за тракийски племена. В днешна Северна Македония се посочват македонски и пеонски общности.

Пеоните са сред най-известните племена в антична Македония. Те са споменати още в „Илиада“ като съюзници на троянците. Централните им земи се свързват с районите около днешната граница между България и Северна Македония.

Паралелно съществуват и други общности. Сред тях са линкести, орести, елимиоти и пелагонци. Част от племената по-късно се преместват към беломорското крайбрежие и Източна Тракия.

Граници, които се появяват отново

В класическата епоха източниците описват граници между Одриското царство и Македония. Текстът посочва, че тази линия на влияние в края на V век пр. Хр. напомня днешната държавна граница.

Тукидид описва похода на одриския цар Ситалк срещу македонския цар Пердика. Кампанията минава през райони, които днес са ключови в споровете за историческо наследство. В разказа се вижда и друго. Балканските общности са в съюзи, бракове и конфликти. Това не позволява лесни, еднопосочни обобщения.

И при Филип II и Александър Македонски отношенията с тракийските земи са част от голямата политика. Филип разширява влияние в Тракия. Александър набира войници и от тези области.

Важно е уточнение в текста. Древните автори разграничават траки и македони. Те описват различни етнически и географски зони. Това показва, че и тогава идентичностите са били пластични, но не и взаимозаменяеми.

В римската епоха разграничението между Македония и Тракия продължава. Провинция Македония е оформена през 148 г. пр. Хр. Границата ѝ се свързва с района на днешната Санданско-Петричка котловина. По-късно тракийските земи са присъединени след дълъг и труден процес.

Във византийския период се появява нов исторически парадокс. През VIII век Тракия започва да се нарича тема Македония. Земите от Видин през Скопие до Охрид са наречени тема България. Такива административни имена се запазват столетия.

Това води до обратни обозначения в изворите. Родени в районите около Одрин могат да бъдат наричани „македонци“. Родени в района на Скопие могат да бъдат наричани „българи“. Текстът дава пример с Василий II. Той е от „Македонската“ династия, но е наречен Българоубиец след завоеванията си.

Днес това разместване често се използва в споровете. Но то може да показва и нещо друго. Историята на региона е обща, преплетена и често по-сложна от националните схеми.

В края авторът прави призив за повече разбиране. И за по-прагматичен подход. Подобни роднински отношения между държави съществуват и в други части на Европа. Това не отменя различията. Но може да намали цената на постоянния исторически конфликт.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news