България изостава рязко: Все по-малко безработни успяват да намерят работа

Само 9,7% от безработните у нас са започнали работа през второто тримесечие – при 23,2% средно за ЕС. Страната ни е сред държавите с най-слаб преход от безработица към заетост

Само 9,7% от хората в България, които са били безработни през първото тримесечие на 2026 г., са започнали работа през второто, показват най-новите данни на Евростат. Делът е повече от два пъти по-нисък от средния за Европейския съюз, където работа са намерили 23,2% от безработните.

Така България се нарежда на четвърто място сред държавите с най-нисък дял на преминалите от безработица към заетост. По-слаби резултати са отчетени единствено в Италия – 8,4%, и в Румъния и Словакия – по 9,4%.

На другия полюс са Дания, Нидерландия и Ирландия. В Дания цели 38,3% от безработните са започнали работа през второто тримесечие, в Нидерландия – 36,8%, а в Ирландия – 35,1%.

Все по-малко безработни у нас намират работа

Ситуацията в България се влошава и спрямо предходното тримесечие. Делът на безработните, които са преминали към заетост, е спаднал от 17,8% на 9,7% – понижение от 8,1 процентни пункта.

За сравнение, при прехода от първото към второто тримесечие на 2025 г. показателят е бил 16,7%.

В ЕС тенденцията е обратната – делът на безработните, които са намерили работа, се е увеличил от 22,9% на 23,2%.

Повече хора остават без работа

Данните показват и друга тревожна тенденция. В България 62,4% от безработните през първото тримесечие са останали без работа и през второто.

За ЕС този дял е значително по-нисък – 52,8%.

Още 27,9% от безработните у нас са напуснали работната сила и са преминали към икономическа неактивност. Средно за ЕС делът е 24%.

Така при България и двата основни изхода от безработицата – към заетост или извън работната сила – показват по-неблагоприятна картина спрямо средните стойности за Европа.

Заетите у нас са по-устойчиви

Има обаче и положителна страна в данните. Сред хората, които са били заети през първото тримесечие, 98% са останали заети и през второто.

Средната стойност за ЕС е 96,5%.

Това означава, че основният проблем за българския пазар на труда през разглеждания период не е толкова загубата на работа от вече заетите, колкото трудният преход на безработните към нова заетост.

ЕС: милиони започват работа

В целия Европейски съюз картината е по-динамична. Около 3,1 милиона души на възраст между 15 и 74 години, които са били безработни през първото тримесечие, са започнали работа през второто. Те представляват 23,2% от всички безработни в началото на периода.

Други 7 милиона души, или 52,8%, са останали безработни, докато 3,2 милиона са напуснали работната сила.

Същевременно 4,2 милиона души, които в началото на периода са били извън работната сила, са започнали работа. Това представлява 3,7% от тази група.

В България този процес също е значително по-слаб – само 1,6% от хората извън работната сила са започнали работа, при 3,7% средно за ЕС.

Какво показват числата?

Статистиката на Евростат очертава ясна разлика между България и редица други европейски икономики. У нас безработните по-трудно преминават към заетост, по-често остават без работа, а хората извън работната сила по-рядко се връщат на пазара на труда.

Данните обхващат хората на възраст 15–74 години и са част от европейското Наблюдение на работната сила. Процентите показват как се е променил трудовият статус на хората между първото и второто тримесечие на 2026 г., като данните са сезонно изгладени.

На фона на Европа въпросът вече не е само колко са безработните в България, а колко от тях успяват действително да излязат от безработицата и да намерят работа. Последните данни на Евростат дават тревожен отговор.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news