България изпусна 218,8 млн. евро по ПРСР: 800 проекта се провалиха преди крайния срок

Неразплатени до 31 декември 2025 г. средства по ПРСР 2014–2020 се губят автоматично. Земеделското министерство сочи отказали се бенефициенти, но експерти и стари разследвания поставят въпроси за удължавания, спорни поръчки и риск от още финансови щети.

България е загубила 218 780 133 евро по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014–2020. Това са средства, които не са разплатени до 31 декември 2025 г. По правилата на ЕС неразплатените суми след този срок се отписват автоматично.

По данни на Министерството на земеделието и храните общият бюджет на ПРСР към края на 2025 г. е около 3.775 млрд. евро. Разплатените средства са приблизително 3.56 млрд. евро. Разликата формира потенциалната загуба от около 218.8 млн. евро.

От министерството уточняват, че окончателният размер ще стане ясен след счетоводно приключване. Тези процедури могат да продължат повече от година.

Информацията излиза след настойчиви въпроси и повторни запитвания. Mediapool получава отговор едва при трети опит. Паралелно са изпратени въпроси и по Закона за достъп до обществена информация.

800 забавени проекта и отказали се бенефициенти

От земеделското министерство и ДФ „Земеделие“ посочват като основна причина поведението на бенефициентите. Според администрацията стотици фермери и предприемачи са се отказали от проектите си. Други са забавили изпълнението до степен, в която плащането не е станало възможно в срок.

По данни на ведомството през 2024–2025 г. проблемът засяга над 800 проекта. Общата им стойност е над 143 млн. евро. Част от тях не са реализирани.

Като фактори се посочват войната в Украйна и икономическите ѝ последствия. Добавят се инфлацията и прекъснати вериги на доставки. Отчитат се и недостиг на материали, COVID кризата и липса на работна ръка. Споменати са и влошено финансово състояние на бенефициенти.

Министерството отбелязва и „неприето искане за удължаване на срока“. Зад тази формулировка стои отказът на Европейската комисия да позволи разплащанията да продължат до 31 декември 2026 г. След този отказ става ясно, че страната има ограничено време. В рамките на месеци е трябвало да бъдат усвоени над 1.2 млрд. лв. до края на 2025 г.

Спорни удължавания и съмнения за „размотаване“

Консултанти по европроекти описват практики, които според тях са довели до рисковани решения. Те твърдят, че срокове по проекти са удължавани многократно. Това е отлагало реалното изпълнение и е изтласкало плащанията към края на периода.

Експерт, цитиран от Mediapool, говори за действия „на ръба на престъпна безотговорност“. Той поставя въпрос дали при част от удължаванията не е имало и нерегламентиран интерес. В същото време твърденията са оценка и не са подкрепени с публично представени доказателства в самия отговор на администрацията.

Според експерта вътрешните правила на ДФ „Земеделие“ допускат удължаване при условие. Най-малко 20% от инвестицията трябва да е реализирана до 12 месеца след одобрението. Той твърди, че това правило често не е било прилагано.

Обществени поръчки, проверки и риск от нови загуби

Отделен риск идва от инфраструктурни проекти и обществени поръчки. ПРСР 2014–2020 вече е привличала внимание заради спорни търгове. Mediapool напомня и за случаи, стигнали до Европейската прокуратура.

Пример е проект за ремонт на ВиК мрежа в село Сборище, община Твърдица. Инвестицията е за над 5 млн. лв., или около 2.6 млн. евро. Съобщавани са съмнения за изкуствено завишени разходи. Посочва се и възможно участие на длъжностни лица и кмет. По търга е отбелязано, че от всички участници само един е покрил критериите.

Министерството заявява, че по обществените поръчки за инфраструктура тече процедура на Европейската комисия. Към момента няма решение за финансови корекции. Според ведомството одитите на Европейската сметна палата не са установили нарушения от страна на ДФ „Земеделие“ за последните две години.

Загубата от 218.8 млн. евро може да не е последната. Причината е практиката да се разплащат проекти при висящи досъдебни производства. Целта е била средствата да се платят преди крайния срок. Ако има осъдителни присъди, сумите може да се търсят обратно.

От фонда са заявявали, че малка част от сигналите завършват с влезли в сила решения. Посочен е пример с 5 решения от над 1100 сигнала за периода 2018–2022 г. Това обаче не изключва риск от бъдещи финансови корекции.

На този фон остават два големи въпроса. Първо, защо страната стига до загуба от стотици милиони точно в последната година. Второ, дали механизмите за контрол са работили навреме, а не след като сроковете вече са изтекли.

Още новини в категория Разследване

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news