България остава сред страните с най-много хора под временна закрила от Украйна

76 385 души са под закрила у нас, докато новите регистрации през юли намаляват; в ЕС броят на бенефициентите продължава да расте

България е предоставила временна закрила на 76 385 души, избягали от войната в Украйна, към края на юли 2026 г. На фона на общата европейска картина обаче страната ни показва различна динамика: докато броят на хората под временна закрила в Европейския съюз продължава леко да расте, потокът от нови решения в България се свива.

Общо 4,43 милиона граждани на държави извън ЕС, напуснали Украйна вследствие на руската агресия, са били под временна закрила в ЕС към 31 юли 2026 г. Само за месец броят им се е увеличил с 19 945 души, или 0,5%. Ръст е отчетен в 23 от 26-те държави с налични данни.

Най-голямо увеличение има в Чехия – с 4415 души, следвана от Румъния с 4055 и Германия с 3995. В обратната посока са Полша, където броят намалява с 8110 души, Франция – с 475, и Кипър – със 110.

Германия остава основният център на закрилата

Германия продължава да е основната страна домакин. Към края на юли там под временна закрила са 1 290 225 души, или 29,1% от всички бенефициенти в ЕС.

Следват Полша с 953 060 души и Чехия с 395 225. Картината се променя, ако броят бъде съпоставен с населението на отделните държави.

На 1000 жители най-много хора с временна закрила има в Чехия – 36,2 души. Следват Словакия с 27,5 и Кипър с 26,7. Средната стойност за ЕС е 9,8 души на 1000 жители.

България не е сред държавите с най-голям абсолютен брой бенефициенти, но 76 385 души под временна закрила представляват значимо присъствие в страната.

Тук обаче статистиката изисква внимание. Самият брой на регистрираните бенефициенти не може автоматично да се приема като точен брой на хората, които физически се намират в България във всеки конкретен момент. Причината е, че данните са чувствителни към административното обновяване, прекратяването на статути и различията в националните процедури.

Евростат посочва, че данните се събират месечно и се подават от националните органи, а различията в практиките за дерегистрация могат да водят до значителни месечни колебания. За България има и специална уговорка: стойностите до януари 2024 г. включително съдържат лица, чийто статут вече не е бил валиден, поради което тези данни не са съпоставими с последващите периоди.

България е сред страните със спад на новите решения

По-ясно разминаването между България и общата европейска тенденция се вижда при новите решения.

През юли 2026 г. държавите от ЕС са издали общо 45 015 нови решения за предоставяне на временна закрила – с 2155 повече спрямо юни.

България обаче е сред 12-те държави, при които новите решения намаляват. Спадът у нас е с 370 решения – най-голямото месечно намаление сред държавите членки. Следват Австрия с 310 по-малко решения и Унгария с 305.

Това не означава непременно, че България излиза от тенденцията на приемане на хора, бягащи от войната. По-дългият хоризонт показва по-сложна картина.

През второто тримесечие на 2026 г. ЕС е издал 138 640 нови решения – с 26 165, или 15,9%, по-малко спрямо първото тримесечие. България е сред само 13-те държави, при които броят се увеличава. Ръстът у нас е с 2215 решения – третият най-голям в ЕС след Словакия и преди Гърция.

Затова юлският спад по-скоро показва промяна в интензитета на новите регистрации след по-силен поток през второто тримесечие, отколкото трайно оттегляне на България от системата за временна закрила.

Кои са хората под временна закрила?

Структурата на бенефициентите показва ясно, че временната закрила има различен профил от стандартната миграция.

98,5% от хората под закрила в ЕС са украински граждани. Сред останалите гражданства най-много са гражданите на Русия – 11 240 души, Нигерия – 4705, и Азербайджан – 4240.

Пълнолетните жени са най-голямата група – 43,4% от всички бенефициенти. Повече от половината от тях, или 51,4%, са на възраст между 35 и 64 години.

Непълнолетните представляват 29,4%, а пълнолетните мъже – 27,1%. Момчетата под 18 години са 15,5%, докато момичетата са 13,9%.

При новопредоставената закрила през юли структурата е малко по-различна. Пълнолетните жени са 38,8% от новите бенефициенти – с 3,1 процентни пункта по-малко спрямо юни. Пълнолетните мъже представляват 36,8%, а непълнолетните – 24,4%.

Именно при децата е отчетено най-същественото месечно увеличение – с 3,1 процентни пункта.

7,2 милиона решения от началото на войната

В по-дълъг период мащабът на системата става още по-видим.

От началото на руската пълномащабна война срещу Украйна държавите от ЕС са предоставили временна закрила на общо 7,2 милиона души.

От март 2022 г. Полша е издала 2 169 355 решения, Германия – 1 648 285, а Чехия – 779 880. Само тези три държави представляват 63,7% от всички решения в ЕС.

Особено внимание в данните е отделено на непридружените непълнолетни. От март 2022 г. най-много такива статути са предоставили Австрия – 3850, Нидерландия – 2235, и Дания – 2095.

Като дял от всички непълнолетни с временна закрила най-висок е показателят в Хърватия – 16,2%, следвана от Дания с 10,0% и Австрия с 8,2%.

Тези числа също трябва да се разглеждат внимателно, тъй като националните практики се различават. В Полша например пристигащите от Украйна непълнолетни се поставят под грижата на възрастен, определен от съд, преди получаването на временна закрила, и впоследствие се отчитат като придружени. Във Франция непълнолетните по принцип могат да останат без разрешение и поради това обикновено не попадат в статистиката за временна закрила. Франция, Италия и Исландия прилагат и други схеми за непридружени непълнолетни.

Четири години по-късно системата продължава да се променя

Данните за юли 2026 г. показват, че временната закрила вече не е статистика само за първоначалния бежански поток от 2022 г.

Повече от четири години след началото на войната системата продължава да обхваща милиони хора. Но все по-голямо значение за месечните показатели имат движението между държавите, подновяването и прекратяването на статутите, както и различните национални административни практики.

Тъкмо затова числата за България не трябва да се четат изолирано. Спадът от 370 нови решения през юли идва след силен ръст през второто тримесечие, докато общоевропейският брой на хората под временна закрила продължава да се увеличава.

Временната закрила за хората, избягали от Украйна, беше въведена с решение на ЕС от 4 март 2022 г. заради масовото разселване след началото на руската пълномащабна война. През юни 2025 г. Съветът на ЕС удължи действието ѝ до 4 март 2027 г.

Така, четири години след началото на войната, временната закрила постепенно се превръща от извънредна реакция на масовото бягство в дългосрочна европейска система за управление на последиците от войната.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news