България отвори национално хранилище за радиоактивни отпадъци: контрол 300 години, капацитет за 60

Новият обект на площадка „Радиана“ трябва да поеме ниско- и средноактивни отпадъци от енергетиката, медицината и извеждането от експлоатация на блокове 1–4 в АЕЦ „Козлодуй“. Първият етап е за 6336 контейнера.

Министърът на енергетиката Трайчо Трайков откри Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО). То е определено като стратегически обект с национално значение. Според министерството проектът затваря цикъла по управление на ниско- и средноактивни отпадъци в България.

Съоръжението е изградено на площадка „Радиана“. То е предназначено за съхранение на преработени и обезопасени отпадъци. Те идват от енергетиката, медицината, индустрията и бита. Обектът ще приема и отпадъци от извеждането от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“. Ще се съхраняват и отпадъци от работата на действащите ядрени мощности.

Трайков заяви, че страната вече има капацитет за отпадъци за десетилетия напред. По думите му съоръжението може да приема отпадъци, генерирани през следващите 60 години. Съхранението трябва да е безопасно за период до 300 години. Министърът определи проекта като резултат от дългогодишна работа.

Какво точно представлява хранилището

НХРАО е многобариерно инженерно съоръжение. То е проектирано по изискванията на Международната агенция за атомна енергия. Според оператора целта е трайна изолация на отпадъците от човека и околната среда.

Изпълнителният директор на ДП „Радиоактивни отпадъци“ инж. Дилян Петров подчерта, че обектът следва европейските практики. Държавното предприятие е оператор на хранилището.

Технология и капацитет: 19 000 контейнера в 66 клетки

Проектът включва два подвижни стоманени покрива. Всеки тежи около 650 тона. Предвидена е дистанционно управлявана система за подреждане на контейнерите. Тя работи с мостови кранове с товароподемност 30 тона.

Министерството посочва, че е използван 3D модел за симулация на оперативните дейности. Целта е по-кратко време за изпълнение. Внедрени са и системи за дистанционен контрол в реално време.

Предвидени са и методи за намаляване на обема на отпадъците. Сред тях са плазмено изгаряне и супер пресоване. Използват се дезактивация на твърди отпадъци и утаяване и изпаряване на течни отпадъци. Министърът заяви, че този инженерен опит може да се предлага и като услуга в чужбина.

Общият капацитет на хранилището е 66 стоманобетонни клетки. В тях могат да се съхраняват близо 19 000 контейнера. Обектът трябва да работи около 60 години. Контролът върху него ще продължи поне 300 години след това.

Първият етап вече е завършен. Той включва 22 клетки. Капацитетът е 6336 контейнера. Те ще се запълват с отпадъци от извеждането от експлоатация на блокове 1–4 на АЕЦ „Козлодуй“.

Финансиране и ефект за България

Според министъра реализацията поставя България сред държавите с устойчива система за управление на радиоактивни отпадъци. Той открои ефект върху ядрената безопасност, опазването на околната среда и развитието на енергийния сектор.

Хранилището е финансирано от Международен фонд „Козлодуй“ чрез ЕБВР. Посоченият размер е около 76 млн. евро. Има и национално съфинансиране от 34 млн. лв.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news