България се топи: 14 153 души по-малко за година, средната възраст стигна 45.4

НСИ отчита по-дълбок демографски спад през 2025 г. Миграцията добавя 35 хил. души, но не успява да компенсира рязко отрицателния естествен прираст.

Населението на България е намаляло с 14 153 души през 2025 г. В края на годината хората в страната са 6 423 207. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в понеделник.

Спадът е 0.22% спрямо предходната година. Тенденцията се задълбочава. През 2024 г. намалението беше 8121 души, или 0.13%.

Картината остава ясна. България губи население основно заради отрицателния естествен прираст. Външната миграция смекчава удара. Но не променя посоката.

Естественият прираст дърпа страната надолу

Основният фактор и през 2025 г. е разликата между живородените и починалите. По този показател страната е „на минус“ с 49 238 души.

Този спад е твърде голям, за да бъде покрит с миграция. Данните на НСИ потвърждават трайна тенденция. От 1990 г. насам демографското развитие на България се характеризира с отрицателен естествен прираст.

На този фон делът на хората в трудоспособна възраст е ключов. Към края на 2025 г. те са 3 764 842 души. Това са 58.6% от населението.

България застарява: селата наближават 48 години средна възраст

Средната възраст на населението достига 45.4 години. Това е ниво, което подсказва ускорено застаряване.

Разликата между град и село също се увеличава. В градовете средната възраст е 44.6 години. В селата тя достига 47.7 години.

Застаряването е пряко свързано с натиск върху пазара на труда. То влияе и върху здравната система. Социалните разходи също растат, когато делът на възрастните се увеличава.

Миграцията носи плюс, но не спира обезлюдяването

Външната миграция има положителен ефект върху числеността. През 2025 г. механичният прираст е плюс 35 085 души. Тоест повече хора са се заселили, отколкото са напуснали.

През годината 44 640 души са променили обичайното си местоживеене от чужбина в България. В тази група влизат завърнали се български граждани. Влизат и чужденци с разрешение или статут за пребиваване.

Разпределението по гражданство е показателно. 45.9% от заселилите се са граждани на държави извън ЕС. 38.9% са с българско гражданство. 15.2% са граждани на други страни от ЕС.

Най-голям дял имат имигрантите от Турция – 25.1%. Следват Украйна с 18.5% и Германия с 9.1%.

По възраст доминира групата 15–64 години. Те са 72.9% от заселилите се. Децата до 14 години са 14.3%. Хората на 65 и повече години са 12.8%.

Паралелно с това 9555 души са сменили адреса си от България към чужбина. Мъжете са 52.1% от тях. Сред емигрантите 59.7% са на възраст 15–64 години. Делът на хората над 65 години е 34.3%.

Обезлюдяването остава видимо на картата. Към края на 2025 г. 192 населени места са без жители. В още 1280 населени места живеят между 1 и 49 души. Това са 24.4% от всички населени места.

НСИ посочва и конкретни примери. Най-голямото село е Лозен в Столична община с 6671 жители. Най-малкият град е Мелник със 181 души.

Изводът от статистиката е еднозначен. Положителното миграционно салдо омекотява спада. Но не обръща демографската траектория на страната.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news