Българските реликви са по света: златото на Кубрат, Лондонското евангелие и хроники във Ватикана

Ключови свидетелства за българската история стоят в Ермитажа, Лондон, Ватикана и Виена. Историците спорят дали връщането е реалистично, или по-добрият вариант е дългосрочно гостуване у нас.

Някои от най-важните свидетелства за българската история днес са извън страната. Сред тях са златни комплекси от ранното Средновековие. Там са и ръкописи, които разказват за царе, битки и книжовност. Темата отново излиза на преден план на фона на разговори на Балканите за връщане на културни ценности.

В последните години в България вече има един важен пример. Останките на цар Самуил са върнати и положени в църквата „Света София“ в София. Това подхранва въпроса дали и други реликви могат да се върнат. Или поне да идват у нас като гостуващи експонати.

Златото на хан Кубрат остава в Ермитажа

Сред най-известните находки е съкровището, свързвано с хан Кубрат. То е открито край Мала Перешчепина. Днес се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург. Според проф. Пламен Павлов комплексът включва над 1000 предмета.

Сред посочваните артефакти са патрицианска тока, златен меч и златен рог. Историците напомнят и за драматичната съдба на находката през Втората световна война. Проф. Христо Матанов разказва, че влакът, с който съкровището се придвижва, е бомбардиран. Част от предметите са разпилени. После са събирани и изследвани.

Лондонското евангелие и следите от Света гора

Четвероевангелието на цар Иван Александър от XIV век е сред върховете на българската средновековна книжнина. Ръкописът е известен като Лондонското евангелие. Среща се и като Евангелието на лорд Кързън.

Проф. Матанов описва пътя му през Света гора. Според разказа, при посещение в манастира „Свети Павел“ лорд Кързън поискал дар. Игуменът извадил именно този ръкопис. Днес той се пази във Великобритания.

Манасиевата хроника: преписи във Ватикана, Москва и Букурещ

Извън България се съхраняват и преписи на Манасиевата хроника. Проф. Пламен Павлов посочва Ватиканския, Московския и Тулчанския препис. Те се намират съответно във Ватикана, Москва и Букурещ.

Особено ценен е Ватиканският препис. Причината са миниатюрите и допълнените сведения, свързани с българската история. Именно такива детайли правят ръкописите ключови за научните изследвания.

Към темата за книжовните реликви се добавя и „История славянобългарска“. Проф. Матанов напомня, че Паисий Хилендарски е изготвил няколко екземпляра. Един от тях остава в Атон, в Хилендарския манастир.

Виена, Ню Йорк и спорните съкровища

Част от находки, свързвани с хан Кубер, също са извън Европа. Проф. Павлов посочва, че основната част се намира в „Метрополитън“ в Ню Йорк.

Друго известно съкровище е това от Над Сент Миклош. То се пази във Виена. Според проф. Павлов може да става дума за царско съкровище от Първото българско царство. Хипотезата го свързва с епохата на Крум и Омуртаг.

Тук обаче има важна уговорка. Авторството и принадлежността на съкровището са предмет на научни спорове. Затова категорично определяне като българско се прави внимателно.

Да се върнат ли реликвите в България

Въпросът изглежда прост. Ако реликвите са част от българското наследство, защо да не се върнат. Историците обаче предлагат по-прагматичен подход.

Проф. Павлов смята, че най-реалистичният вариант е гостуване в България. Част от експонатите могат да остават за по-дълги периоди. Проф. Матанов вижда и друга логика. Българските реликви в големите световни музеи действат като посланици на страната.

Според него, ако всичко се прибере наведнъж, българската култура рискува да стане по-малко видима навън. Така съкровищата зад граница продължават да разказват българската история. Те го правят не само на българите, а и на световната публика.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news