БАН предупреждава: По-бавен растеж, по-висока инфлация и повече дълг чакат България до 2028 г.

Учените са разработили три сценария за развитието на страната до 2028 година. Те анализират растежа, инфлацията, държавния дълг и външната среда.

Растежът остава, но ще се забави

Според БАН България влиза в 2026 година със силно вътрешно потребление, активен кредитен пазар и повече инвестиции. В същото време външната позиция на икономиката отслабва.

Базовият сценарий предвижда ръст на БВП от 1,6% през 2026 година. През 2027 година растежът се ускорява до 2,5%, а през 2028 година достига 3,5%.

Според икономистите перспективата остава положителна. Рисковете пред икономиката обаче се увеличават.

Инфлацията ще намалява бавно

Очакванията са инфлацията постепенно да се успокоява. През тази година тя се прогнозира на 3,7%. През 2027 година трябва да спадне до 2,9%, а през 2028 година до 2,4%.

Учените предупреждават за риск от ограничена стагфлация. Това означава по-слаб растеж, по-висока инфлация и по-голям натиск върху бюджета.

Според тях държавата трябва да поддържа финансови резерви и да бъде подготвена за нови енергийни и икономически сътресения.

Еврозоната не решава всички проблеми

В доклада се посочва, че членството в еврозоната ще донесе институционални и финансови ползи. То обаче не гарантира автоматично по-бърз икономически растеж.

За да се развива по-успешно, България трябва да увеличи инвестициите, да модернизира производството и да повиши производителността на труда.

Според БАН икономиката трябва постепенно да премине от модел, основан на потребление, към модел с повече производство и износ на продукти с висока добавена стойност.

Дългът не е най-големият риск

Икономистите предупреждават, че не е устойчиво постоянни разходи да се покриват с нови заеми.

Според тях по-сериозният проблем е не размерът на дълга, а начинът, по който се използват заемните средства. Затова са нужни по-ефективни публични разходи и по-строг контрол върху инвестициите.

Енергията и заплатите движат цените

В тазгодишния доклад БАН представя и нов Индекс на цените на факторите на производство.

Анализът показва, че над 80% от промените в производствените цени се дължат на четири основни фактора – електроенергията, природния газ, пшеницата и разходите за труд.

Според учените именно те ще продължат да бъдат сред основните двигатели на инфлацията и през следващите години.