Белогвардейците в България: как армията на Врангел стана фактор в борбата срещу Стамболийски

След разгрома в Крим хиляди руски военни и интелектуалци пристигат у нас. Скоро подозрения за преврат, натиск от Москва и вътрешна политическа война водят до разоръжаване, арести и експулсиране.

След Първата световна война България е притисната от Ньойския договор. Държавата губи територии и армията е ограничена. В същото време Русия излиза от Гражданската война под болшевишка власт. През ноември 1920 г. Червената армия пробива отбраната в Крим. Белите части на генерал Пьотър Врангел са разгромени. Следват масови убийства. Жертвите са десетки хиляди.

Оцелелите войски на Врангел се изтеглят през Крим. Част от тях са настанени при Галиполи в Турция. Генералът търси прием в Югославия и България. Белград приема бързо. София се колебае.

Кабинетът на Александър Стамболийски вижда и риск, и шанс. Белогвардейците са антиболшевишки. Това може да е полезно срещу вътрешни опоненти. Но монархическият им профил тревожи земеделската власт. В крайна сметка правителството ги допуска.

Първите групи пристигат по море. В началото на 1921 г. във Варна слизат близо 2000 души. Следват нови кораби в Бургас. Ранени и болни са настанени в санитарни пунктове в София и по страната.

За месеци в България влизат около 24 000 белогвардейци. Идват и аристократи, лекари и учени. Част от емигрантите по-късно тръгват към Франция.

Емигрантите са разпределени в различни райони. Част живеят в казарми. Българската православна църква организира помощ. Български офицери ги приемат в събранията си. Антикомунизмът сближава двете среди.

Проблемът е друг. Белогвардейците запазват военна структура. Имат свои организации и училища. Оформят и два корпуса. Един е в Търново. Друг е в Стара Загора.

Българските комунисти са най-твърдият им противник. Те водят кампания срещу „враговете на революцията“. Междувременно държавата отказва да приеме още бежанци. Официалният мотив е кризата. Неофициалният е числеността. Тя вече надминава позволената българска армия.

През 1922 г. напрежението се взривява. Опозицията търси начин да удари режима на БЗНС. Започват контакти между Конституционния блок и врангелови офицери. В печата се появяват твърдения за подготвян преврат.

На 5 май 1922 г. Стамболийски обявява официално, че заговорът е разкрит. На 11 май издава заповед за разоръжаване. Следват арести и експулсиране. Над 150 висши офицери са изгонени. Сред тях има и генерали.

До края на годината военните формирования са закрити. Оръжието е предадено на силите на Антантата. Управляващите обявяват край на самоуправството.

В разкриването на мрежите ключова роля има Христо Боев. Той ръководи разузнавателна група сред белогвардейците. Използвани са информатори и наблюдение. Информацията стига до премиера.

Международният натиск расте. Обществото на народите и Червеният кръст настояват държавите да приемат и подпомагат бежанци. Фритьоф Нансен организира механизъм за движение и заселване. Той стои зад Нансеновия паспорт.

Издръжката на бежанците първо идва от руски дипломатически среди в Париж. После тежестта се прехвърля към международни структури. Парите намаляват. България се опитва да ограничи проблема.

Москва също действа. Съветски емисари искат достъп чрез делегация на Червения кръст. Българските представители по-късно описват делегацията като прикритие на службите. Започва агитация за завръщане. Създаден е „Съюз за връщане в родината“.

Около 4000 души се връщат в Русия с обещана амнистия. Но конфликтът не стихва. Във Варна генерал Покровски планира антиболшевишки групи. През ноември 1922 г. в София е убит казашки лидер, свързан със съветската агитация. Полицията тръгва по следите на Покровски. Той е смъртоносно ранен при арест в Кюстендил.

Сблъсъкът между „бели“ и „червени“ вече е на българска земя. А вътрешната криза около Стамболийски се задълбочава. Врангеловите хора се превръщат от бежанци в политически фактор. И в мишена за властта.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news