БНБ предупреди: Войната в Близкия изток може да ускори инфлацията и в България

Централната банка вижда най-силен удар в краткосрочен план чрез по-скъпа енергия. Базовата прогноза е 3.7% инфлация през 2026 г., но неблагоприятни сценарии сочат по-високи стойности.

Как конфликтът стига до цените у нас

Военният конфликт в Близкия изток увеличава несигурността около международните цени на енергийните суровини. Това повишава рисковете пред инфлацията в еврозоната и в България. Това посочват от Българската народна банка (БНБ).

Според централната банка най-осезаемият ефект ще е в краткосрочен план. Той ще се прояви най-вече през поскъпване на енергията. По-високите енергийни разходи обичайно се пренасят към по-скъпи транспорт и производство. Това може да вдигне крайните потребителски цени.

От БНБ уточняват, че работят в две направления. Първото е участие във формирането на паричната политика на Евросистемата. Второто е анализ на възможните последици за инфлацията в страната.

ЕЦБ не пипа лихвите, но гледа данните

В този контекст БНБ участва в заседанията на Управителния съвет на Европейската централна банка. На срещата на 18–19 март 2026 г. е решено основните лихвени проценти да останат без промяна. Потвърден е и ангажиментът инфлацията да се задържи около 2% в средносрочен хоризонт.

ЕЦБ подчертава, че следващите решения ще зависят от икономическите данни. Не е зададен предварителен курс за лихвената политика. Това означава, че посоката ще се определя от развитието на инфлацията и активността.

Прогноза на БНБ и два неблагоприятни сценария

Според анализите динамиката на инфлацията в средносрочен план зависи най-вече от три фактора. Това са продължителността на конфликта, неговата интензивност и скоростта на пренасяне на енергийните цени към потребителските цени. Значение има и ефектът върху икономическата активност.

В базовия макроикономически сценарий на БНБ инфлацията в България се очаква да достигне 3.7% през 2026 г. След това се прогнозира забавяне до 3.2% през 2027 г. и 3.2% през 2028 г. Обяснението е в ефекта на високата база при енергийните цени. Роля има и очакваното въвеждане на европейската схема за търговия с емисии ETS2.

Заради високата несигурност БНБ представя и два алтернативни неблагоприятни сценария. При умерено негативен вариант инфлацията би била по-висока. Отклонението е с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 пункта през 2027 г. и с 0.6 пункта през 2028 г.

При по-силен негативен сценарий отклоненията са по-големи. Те могат да достигнат 1.2 пункта през 2026 г., 3.4 пункта през 2027 г. и 2.3 пункта през 2028 г. Това отразява по-изразени вторични ефекти върху цените.

От БНБ подчертават, че сценариите са илюстративни. Те не включват потенциални мерки на фискалната и паричната политика. Целта им е да покажат как външен ценови шок може да се пренесе в българската икономика.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news