Ботушите на Менгеле: детският спомен от Аушвиц, който не изчезва (СНИМКИ+ВИДЕО)

Лидия Максимович е депортирана на три години и оцелява след експерименти в лагера. Историята проследява пътя на „Ангела на смъртта“, бягството му и ролята на семейството му след войната.

Лидия Максимович не помни лицето на Йозеф Менгеле. Помни ботушите му. Чува стъпките и се мушва под леглото. Свива се и затваря очи. Надява се да не я намери.

Тя пристига в Аушвиц през декември 1943 г. Тогава е на три години. Семейството ѝ е депортирано от района на Минск, в днешна Беларус. Още в първата нощ чува крясъци на есесовци и кучешки лай. Следва разделяне на семействата. Лидия е откъсната от майка си и изпратена в детска барака.

Вътре има дървени нарове, сено вместо матраци и паразити навсякъде. Одеялата са корави от мръсотия. Децата гладуват и мръзнат. Но страхът им има друго име. Посещенията на лагерния лекар.

„Ангелът на смъртта“ и експериментите с деца

Йозеф Менгеле е син на предприемаческо семейство от Гюнцбург, Южна Германия. Учи медицина и антропология. След дипломирането си работи в Института по генетика и „расова чистота“ във Франкфурт.

През 1940 г. доброволно влиза в СС. Три години по-късно е изпратен в Аушвиц като лагерен лекар. Там участва в селекцията на пристигащите. Интересът му е насочен към деца. Най-вече към близнаци и деца с изоставане в растежа.

Според свидетелства Менгеле провежда опити, свързани с промяна на цвета на очите чрез инжектиране на багрилни вещества. Оперирa деца без упойка. Заразява близнаци с туберкулоза и петнист тиф. Много умират по време на експериментите. Други са убити умишлено. Затворниците го наричат „Ангел на смъртта“.

Лидия също е подложена на опити. Инжектират я многократно с ваксини. След серия инжекции тя губи съзнание. Открива я майка ѝ, която по случайност се промъква в детската барака, за да ѝ донесе храна.

Историкът Зденек Зофка описва Менгеле не като патологичен садист или фанатик. Според него двигателят е „безграничен цинизъм“. Той превръща жертвите в „материал“. Отнема им човешкия статут.

Бягството след войната и помощта от семейството

През януари 1945 г., малко преди Червената армия да достигне Аушвиц, Менгеле бяга на Запад. Първо се укрива под фалшива самоличност близо до Гюнцбург. През 1949 г. успява да избяга в Южна Америка.

Международното издирване не спира подкрепата около него. Според текста той получава помощ от семейството си. През 1979 г. умира в Бразилия след инсулт по време на плуване. Смъртта му е укривана години наред. Потвърждение излиза едва през 1985 г.

В Германия семейството има влияние още преди войната. Бащата, Карл Менгеле, ръководи фабрика за селскостопански машини. През 1932 г. предоставя халетата ѝ за предизборна акция на Адолф Хитлер. През 1933 г. става член на НСДАП.

След войната Карл Менгеле е общински съветник и заместник-кмет. През 1952 г. е обявен за почетен гражданин на Гюнцбург. Улица носи името му. По-късно фабриката е поета от другия син, Алоис. По това време тя вече е фалирала.

През 2009 г. Дитер Менгеле, племенник на Йозеф Менгеле, създава социална фондация. По данни от текста тя е дарила над 250 000 евро. Семейството обаче не се включва в граждански инициативи, които припомнят жертвите на Менгеле.

Снимка: Уикипедия: войници от Червената армия на Съветски съюз разговарят с деца, освободени от Аушвиц през януари 1945 г. Момчето вляво обяснява как да бъдат разпознати укриващи се нацистки пазачи – те имали татуирани свастики под лявата мишница.

Лидия оцелява и свидетелства за освобождението

Лидия е в Аушвиц до освобождението. На 27 януари 1945 г. вижда навлизането на Червената армия. В детската барака остават 160 деца на възраст между 2 и 16 години. Тя казва, че е прекарала най-много време в лагера.

Само в Аушвиц загиват около 200 000 деца. След войната Лидия е осиновена от полско семейство. Майка ѝ дълго е смятана за мъртва. Години по-късно двете се намират и се събират отново.

Снимка: Номерът на Лидия Максимович в концлагера

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news