Бюджет 2026 влиза в пленарната зала

След 10-часов маратон в бюджетната комисия депутатите започват решаващите обсъждания на бюджетите на държавата, ДОО и НЗОК, а управляващите искат финален вот до края на юли.

Проектите за държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и този на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. влизат в пленарната зала на Народното събрание. Това става след одобрение от Комисията по бюджет и финанси след 10-часово заседание. След това документите минаха през останалите парламентарни комисии.

Управляващото мнозинство си поставя кратък срок. Планът е трите закона да бъдат приети на две четения до края на юли. Това превръща следващите седмици в тест за устойчивостта на финансовата рамка. Очакват се и остри политически сблъсъци.

Макрорамка: растеж на хартия, дефицит на рекорд

Внесеният от Министерския съвет проект за Бюджет 2026 стъпва върху прогноза за икономически растеж от 2,7%. Заложена е средногодишна инфлация от 3,5%. Очакването е брутният вътрешен продукт да надхвърли 120 млрд. евро.

Най-сериозният спор е около дефицита. Проектът предвижда 5,7% от БВП. Това е над традиционния ориентир от 3%, свързан с правилата за еврозоната.

Финансовата рамка предвижда и ръст на държавния дълг. Той трябва да надхвърли 37 млрд. евро. Заложен е лимит за поемане на нов дълг до 10,5 млрд. евро.

Доходи и осигуровки: по-високи прагове, по-високо напрежение

В социалната и осигурителната част са заложени ключови промени. Минималната работна заплата трябва да се увеличи до 620,20 евро. Максималният осигурителен доход се планира на 2300 евро. Минималният осигурителен доход се изравнява с минималната заплата.

Социалният министър Наталия Ефремова заяви, че бюджетът до голяма степен „санира“ завареното положение. Причината е, че се приема по средата на годината.

По данни, представени от управителя на НОИ Весела Караиванова-Начева, най-големият разход в осигурителния фонд са пенсиите. Сумата е близо 1,79 млрд. евро.

От Министерството на правосъдието отхвърлиха твърдения за орязване на доходи. Уверението е, че в държавния сектор не се планира намаляване на възнагражденията на магистрати и съдебни служители.

Опозиция, синдикати и бизнес: резерви и предупреждения

Финансовите планове бяха обсъдени и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Синдикатите и работодателските организации ги приеха с резерви.

Бизнесът критикува повишаването на осигурителните прагове. Аргументът е, че това ще натовари висококвалифицираните кадри. Според работодатели мярката може да стимулира и сивата икономика.

В парламентарните комисии опозицията атакува рамката по няколко линии. Тя посочи липса на структурни реформи. Критиките включват и замразяване на част от плащанията за майчинство и безработица в средносрочната прогноза. На фокус е и ръстът на държавния дълг.

Експерти от Фискалния съвет поставиха отделен акцент. Те напомниха, че голяма част от разходите за пенсии се покриват от държавния бюджет. Това става вместо чрез осигурителни вноски. Според тях е нужна дългосрочна стратегия за реформа.

Предстои да се види какви корекции ще бъдат внесени между първо и второ четене. Пленарната зала ще е мястото, където ще се реши дали бюджетът ще мине без съществени промени. Или ще бъде пренаписан под натиск от опозиция и социални партньори.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news