Църквата почита свети Сампсон Странноприимец – светецът, който дари богатството си на бедните

Римлянин по произход, Сампсон раздава наследството си, лекува болни и убеждава император Юстиниан да изгради болница и страноприемница в Константинопол.

Днес Църквата почита свети Сампсон Странноприимец († 550 г.). Името му остава свързано с едно рядко съчетание. Той е лекар и свещеник. Той е богат наследник, който доброволно се отказва от всичко. И е човек, който превръща милосърдието в система, а не в еднократен жест.

Според преданието Сампсон е римлянин. Роден е в семейство на знатни и богати родители. Те му дават образование и от ранни години го насочват към вярата. Още тогава у него се оформя ясна посока. Да служи на хората, без да търси отплата.

Лекар по призвание, чудотворец по вяра

Сампсон изучава лекарското изкуство, за да помага на страдащите. В текста се подчертава, че Бог благославя намерението му. На Сампсон е приписана чудотворна сила да изцерява болести. Той лекува не само с умение, но и с молитва.

След смъртта на родителите си наследява голямо богатство. Вместо да го използва за спокойствие и престиж, той избира друг път. Освобождава робите си. Раздава милостиня. Приема в дома си бедни, странници и хора без подкрепа.

Дом за бедни, болни и странници в Цариград

Сампсон обича усамотението. Но поставя нуждата на другите на първо място. Затова се установява в Константинопол. Там построява дом, в който подслонява, храни и лекува нуждаещи се.

Той сам се грижи за болните. В същото време избягва показността. От смирение не говори за чудесата, които се приписват на него. Но животът му става известен. Патриархът го ръкополага за свещеник.

Императорът се разболява, а наградата се превръща в болница

В разказа идва и моментът, който превръща личната добродетел в обществена промяна. Император Юстиниан се разболява тежко. Лекарите не успяват да помогнат. Сампсон го излекува.

Юстиниан обещава награда. Пари или имот. Сампсон отказва. Казва, че вече е имал богатство и доброволно се е лишил от него. Вместо това поставя условие, което звучи като политическо решение. Да се построи дом за болни и бедни.

Императорът изпълнява желанието му. Изгражда голяма болница и страноприемница. Начело поставя самия Сампсон. Така милосърдието получава институция. Не само подслон, а грижа и лечение.

Свети Сампсон служи до дълбока старост. Умира през 550 г. Според преданието лицето му сияело от тиха радост. След смъртта му се разказва за чудеса на гроба му и в болницата, която организира и води.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news