Цените скочиха с 43% за 5 години, но заплатите изпревариха инфлацията: какво означава това реално

Данните на НСИ за юни показват 43,3% поскъпване от 2021 до 2026 г., докато средната заплата расте с 88%. Средно покупателната способност се качва с около 31%, но ефектът е силно различен по сектори и доходи.

Цените в България са се увеличили с 43,3% за последните пет години. За същия период средната заплата е нараснала с 88,2%.

Сметката изглежда ясна. На национално равнище доходите изпреварват инфлацията. Реалната покупателна способност на средната заплата се е повишила с около 31,4%. Но тази „средна“ картина не важи еднакво за всички.

Данните са на НСИ. Те сравняват окончателната инфлация за юни 2026 г. и последната налична статистика за заплатите.

43,3% инфлация за пет години: 500 евро стават 700

Поскъпването от юни 2021 г. до юни 2026 г. е 43,3%. Това означава следното. Ако преди пет години са били нужни 500 евро за кошница стоки и услуги, днес трябват около 700 евро.

През последните три години поскъпването е по-умерено. НСИ отчита 12,8% за този период.

Паралелно с това средната месечна заплата през първото тримесечие на 2026 г. достига 1407 евро. Само за година тя се увеличава с 12,7%. За три години ръстът е 46,2%.

Заплатите водят, но „средната“ заплата подвежда

При сравнение от пет години средната заплата расте номинално с 88,2%. За да компенсира инфлацията от 43,3%, възнаграждение от 2021 г. е трябвало да стигне около 1071 евро през 2026 г. Така покупателната способност би се запазила.

Фактическото средно възнаграждение е 1407 евро. То е с близо 336 евро по-високо от тази условна граница. Затова реалното увеличение, след инфлацията, се оценява на около 31,4%.

Това обаче не означава, че всеки работещ печели реално с една трета повече. Средната заплата се влияе силно от високи възнаграждения в няколко сектора.

В първото тримесечие на 2026 г. средната заплата в ИТ и телекомуникации е 3176 евро. Във финансовия сектор е 2226 евро. В хотелиерството и ресторантьорството е 870 евро.

Структурата на разходите също променя ефекта. Домакинствата с по-ниски доходи дават по-голям дял за храна, ток, отопление и жилище. При тях личната инфлация може да е по-висока. Ръстът на заплатите им често е по-нисък от средния.

Важно е и друго. Статистиката отчита брутни заплати, преди данъци и осигуровки. Не са включени хора без трудови доходи. Не се виждат и промени при пенсии, социални плащания и доходи на самонаети.

Юни носи дефлация, но годишната инфлация остава 5,4%

Окончателните данни на НСИ за юни 2026 г. показват месечна дефлация от 0,9%. На годишна база обаче цените остават с 5,4% по-високи.

От началото на 2026 г. инфлацията е 2,9%. Средногодишната достига 5,1%.

Окончателните числа са малко по-ниски от експресната оценка. Предварително НСИ очакваше месечен спад от 0,8% и годишна инфлация от 5,6%. След обработката месечният спад е 0,9%. Годишната инфлация е коригирана до 5,4%.

Дефлацията през юни е движена от поевтиняване на горива, транспорт и сезонни зеленчуци. Дизеловото гориво е поевтиняло с 9,4%. Бензинът е поевтинял с 0,4%.

Най-видимият спад е при сезонните зеленчуци. Краставици, тиквички, патладжани, пипер и домати падат с над 20%. По-ниски са и цените на яйца, сирене, кашкавал, кайма, пилешко, ябълки и банани.

Не всички храни поевтиняват. Моркови и червено цвекло поскъпват със 7,4%. Цитрусовите плодове се вдигат с 5,5%. Увеличение има и при маргарин, маслини, шоколад, колбаси, ориз, брашно, кисело мляко, олио и кафе.

Месечният спад не значи, че животът е станал по-евтин спрямо миналата година. По-скоро има сезонно понижение при част от храните и транспорта.

Има и сектор без отстъпление. Ресторантите и хотелите са поскъпнали и през юни. Средното увеличение е 1,5%.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news