Черно море пред екологична катастрофа? Потънали кораби, нефтени петна и токсични вещества застрашават живота в него

Няма потвърдено замърсяване по крайбрежието, но потънал кораб и горящи съдове в българската икономическа зона държат службите в режим на наблюдение.

Потъването на товарен кораб и пожарите на други атакувани съдове в Черно море увеличават риска от разлив на гориво, нефт и опасни вещества. Засега по българското крайбрежие не е установено замърсяване, което да се свързва пряко с последните инциденти. Но част от ударите са били тревожно близо.

Два от атакуваните кораби на 13 октомври са поразени на около 32 и 34 километра от брега. Мястото е в българската изключителна икономическа зона. Това поставя темата за морската безопасност и екологията отново на дневен ред.

Удари в морето: потънал кораб и евакуирани екипажи

Корабът „Дигнити“, плаващ под флаг на Гвинея-Бисау, е потънал след военен удар. По данни на Асошиейтед прес петима моряци са спасени. Издирването на останалите 11 души продължава.

Другият атакуван съд, „Челси-3“ под малтийски флаг, е бил поразен от три въздушни дрона. Всички 15 души от екипажа са евакуирани. Петима са получили медицинска помощ за леки травми.

И двата случая са потенциален източник на замърсяване. Рискът не идва само от видим нефтен слой. В морето могат да попаднат корабно гориво, смазочни материали и остатъци от товара. Опасни са и токсичните продукти след пожар или взрив.

Какво показват пробите край България

След по-ранен инцидент с два поразени кораба край Бяла, Министерството на околната среда и водите е взело проби от няколко точки. Те са от района на Бяла, нос „Свети Атанас“, залив „Болата“ и „Райски залив“ край Созопол.

В пробите не са отчетени нефтопродукти над приложимите норми. Наблюдавани са отклонения по отделни физикохимични показатели край Созопол. Министерството не ги свързва с атаката. Аргументът е дистанцията от около 150 километра до мястото на удара.

Към момента това означава едно. Няма потвърден нефтен разлив по българския бряг вследствие на атаките. Опасността обаче остава, защото течове може да се появят по-късно.

Рискът за природата: нефт, шум и мини

Нефтен слой на повърхността може да увреди планктона. Това е основата на хранителната верига. Следват щети за рибата и риск от отравяния при морските птици. По-тежките нефтопродукти могат да се отлагат на дъното. Там въздействието е по-дълготрайно върху дънните организми.

Европейската комисия вече предупреждава за трансгранични последици от войната в района. Сред тях са мини и други експлозиви, нефтени разливи и токсични вещества. Посочват се и пластмаси от разрушени кораби и пристанища.

На 6 октомври танкерът „Афрамакс Рио“ под либерийски флаг е бил атакуван край Сочи. Екипажът от 23 души е евакуиран. „Медуза“ цитира еколози, според които сателитни изображения показват нефтено петно от около 25 квадратни километра. Руските власти отричат значително замърсяване. На 14 октомври все пак съобщават за незначителни нефтени изхвърляния край Новоросийск.

Въздействието не е само химическо. Мартин Томов от „Грийнпийс“ – България предупреди пред БНР за шумовото замърсяване. Той подчерта, че най-застрашени са морските бозайници. Ориентацията им страда.

Военните действия затрудняват и работата на учените. Достъпът до морето и наблюдението на екосистемите стават по-рискови. Допълнителен проблем са морските мини и невзривените боеприпаси. Те застрашават корабоплаването и риболова. Рискове има и за бъдещи дейности по морското дъно.

Международната морска организация призова страните в конфликтите да не застрашават морската среда и цивилното корабоплаване. Следващата ключова стъпка остава постоянният мониторинг. Той трябва да обхване водите и движението на повредените или потънали кораби. При открити нефтени следи ще са нужни бързо локализиране на източника и ограничения за достъп. Ще е нужно и предупреждение към рибарите.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news