Черно море затваря изхода за българското зърно! 5 милиона тона са под риск, корабите бягат от пристанищата

По-скъпи застраховки, отказани плавания и растяща несигурност застрашават износа на българската реколта. Фермерите се опасяват от срив на изкупните цени, блокирани приходи и огромни количества непродадено зърно.

Пет милиона тона българско зърно трябва да намерят път към международните пазари, но зачестилите атаки в Черно море поставят под сериозно напрежение износа. Корабособственици отказват курсове до българските пристанища, застрахователните разходи растат, а земеделските производители се опасяват, че могат да останат с непродадена продукция и без средства за следващата стопанска година.

Морският транспорт остава основният начин България да реализира зърнената си реколта в необходимите количества. Ако ситуацията се усложни трайно, последствията могат да засегнат не само износителите, но и хиляди земеделски стопанства в страната.

Шест кораба вече са отказали да товарят

Според председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов шест кораба са отказали да товарят зърно от българските пристанища. Това не означава, че износът е спрял, но показва колко бързо рисковете в Черно море могат да променят решенията на корабните компании.

В момента се търсят алтернативни плавателни съдове, а участниците на пазара изчакват развитието на ситуацията. Всяка нова атака обаче може да доведе до нови откази и допълнителни затруднения.

По данни на „Пристанище Варна“ на 22 октомври е даден зелен светофар за два кораба, натоварени с рапица и пшеница. В Бургас товаренето на зърно е по-слабо, като последният износ на зърнен товар е бил на 20 октомври.

Правителството от своя страна уверява, че общият корабен трафик към Варна и Бургас не е намалял. Премиерът Румен Радев посочи, че между 1 и 19 октомври са отчетени 30 кораба повече спрямо същия период на 2025 г., а спрямо септември няма промяна.

Тези данни обаче не изключват проблеми с конкретни товарни курсове и откази за превоз на земеделска продукция.

Застраховките поскъпват, транспортът става по-скъп

Повишеният риск в Черно море оказва натиск върху разходите за морски транспорт. Според Мартин Янев, председател на съвета на браншовите организации към Българската търговско-промишлена палата, застрахователните премии са се увеличили пет пъти още преди последните удари в българската икономическа зона и край Румъния.

По думите му корабният трафик и наличният капацитет в Черно море са отбелязали спад от над 20%, а част от корабособствениците вече отказват предварително договорени курсове до Варна и Бургас.

Председателят на Българската асоциация на корабопритежателите капитан Александър Калчев обаче уточнява, че поскъпването на застраховките не засяга всички кораби.

Според него плаването до българските и румънските пристанища може да бъде организирано през териториалните води, макар маршрутът да е по-дълъг. Това обаче не гарантира, че всеки корабособственик ще приеме риска или че допълнителните разходи ще бъдат избегнати.

Калчев предупреждава и за друга тенденция: утвърдени корабособственици и товародатели все по-често избягват Черно море, докато в региона се появяват повече стари кораби, които невинаги отговарят на високите стандарти за безопасност и условия на труд.

Защо България не може просто да премине на влакове и камиони?

Алтернативните сухопътни маршрути могат да помогнат, но не са в състояние лесно да заместят морския транспорт при износ на милиони тонове зърно.

Един товарен влак превозва приблизително 1000 тона. За транспортирането на 5 милиона тона биха били необходими около 5000 влакови композиции, което поставя сериозни въпроси за капацитета на железопътната инфраструктура и сроковете за изпълнение.

Превозът с камиони също изисква значителни ресурси, а сухопътните маршрути през Турция и използването на гръцки пристанища могат да доведат до допълнителни разходи за транспорт и претоварване.

Речният транспорт по Дунав също не е сигурна алтернатива. Военните действия и щетите по украинската и румънската инфраструктура създават допълнителни рискове, а при по-сериозна ескалация няма гаранция, че речните маршрути ще могат да поемат значителна част от необходимите количества.

Фермерите се опасяват от срив на цените

За земеделските производители проблемът не се изчерпва с по-скъпия транспорт. Ако корабите не идват навреме, продажбите се забавят, продукцията остава в складовете, а очакваните приходи не постъпват в стопанствата.

Тези средства са необходими за плащане на ренти и кредити, закупуване на горива, семена и торове, както и за покриване на текущите производствени разходи.

Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова предупреждава, че продължителната несигурност може да навреди и на репутацията на България като надежден доставчик на качествена земеделска продукция.

При затруднен износ по-големи количества зърно ще останат на вътрешния пазар. Това може да увеличи предлагането и да окаже натиск върху изкупните цени, което допълнително ще влоши финансовото състояние на стопанствата.

Рискът от огромен излишък през следващия сезон

Особено тревожен е сценарият, при който значителна част от наличното зърно не бъде продадена преди следващата реколта.

По думите на Жекова, ако петте милиона тона не бъдат реализирани, към тях може да се добави нова реколта от обичайно между 6 и 7 милиона тона.

Така общото количество би достигнало 12–13 милиона тона зърно — обем, който според нея страната трудно би могла да реализира при продължително затруднен износ.

Подобен сценарий би създал сериозни проблеми със съхранението, продажбите и финансирането на земеделските стопанства.

Две министерства подготвят резервни маршрути

Министерството на земеделието и храните заявява, че следи движението на вноса и износа на земеделска продукция и поддържа постоянен контакт със зърнопроизводителите.

Ведомството провежда предварителни разговори с Министерството на транспорта и съобщенията за възможни алтернативни маршрути при евентуално влошаване на ситуацията.

Засега износът продължава, но несигурността остава. За земеделския сектор решаващо ще бъде дали корабните компании ще продължат да обслужват българските пристанища, или отказите ще се превърнат в трайна тенденция.

Зад петте милиона тона зърно стоят не само сделки за милиони, но и приходите, от които зависи следващата стопанска година. Ако Черно море остане рискова зона за корабоплаването, последствията могат да стигнат от пристанищата до нивите — с по-скъпа логистика, по-ниски изкупни цени и сериозен финансов натиск върху българските фермери.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news