ГЛАСОВЕ

Цветан Цветанов към Мирчев: Не може вчера да управляваш с Борисов, а днес да се обявяваш за най-големия му противник

30 август 2026 преди 1 ден

Бившият вътрешен министър поставя под съмнение последните критики на Ивайло Мирчев към Бойко Борисов и припомня участието на ПП-ДБ в управлението със същия политически партньор.

Ето какво написа Цветанов във Facebook:

Мирчев срещу Борисов

От лодката в Росенец до „автентичната опозиция“.

Само че има един малък проблем с тази история.

През 2020 г. Ивайло Мирчев и Христо Иванов бяха на лодката край Росенец и обещаваха промяна. Говореха за задкулисие, зависимости и превземане на държавата.

Три години по-късно направиха „сглобка“ с Борисов.

Същия Борисов.

А после с ГЕРБ и ДПС събраха конституционно мнозинство и промениха Конституцията.

Тогава обяснението беше: „Налага се. В името на държавата.“

Днес обяснението е: „Борисов държи държавата като заложник.“

Чудесно.

Само че политическата памет на българите не започва от днешния пост във Facebook.

Още през 2021 г. Васил Божков публично отправяше твърдения за отношенията си с Борисов и хора от управлението.

Днес отново се появяват документи и твърдения по темата, този път в контекста на материали, свързани с OFAC и американско федерално производство.

Това не означава автоматично, че всяко твърдение е доказан факт. Но означава, че въпросите към Борисов са сериозни и заслужават отговор.

И точно тук идва голямото противоречие.

Ако Борисов е бил толкова токсичен и неприемлив, колкото Мирчев го описва днес, защо през 2023 г. беше приемлив партньор за управление?

Защо се правеха общи назначения?

Защо се договаряха мнозинства?

Защо именно с тези политически сили беше променена Конституцията?

И защо тогава зависимостите и „моделът на завладяната държава“ не бяха достатъчна причина да няма никаква „сглобка“?

Най-малкото това изисква политическа равносметка.

Защото не може вчера да си участвал в конструкция с Борисов и ДПС, а днес да се представяш единствено като човекът, който ще спаси демократичната общност от Борисов.

Не може едновременно да си част от политическо мнозинство, да носиш отговорност за неговите решения, а след

това да се дистанцираш от резултата и да се върнеш в ролята на безкомпромисна опозиция.

Вчера — „исторически компромис“.

Днес — „токсичност“.

Вчера — партньор за управление и конституционни промени.

Днес — главният виновник за политическата безизходица.

Това вече не е просто политическа позиция.

Това е политическа памет с избирателна функция.

И сега започва състезанието:

Кой е по-автентичният противник на Борисов?

Мирчев срещу Борисов.

Борисов срещу Мирчев.

А между тях — избирателят, който много добре помни кой с кого управляваше.

Защото проблемът не е само в това какво е правил Борисов.

Проблемът е и в това кой му помогна да продължи да определя дневния ред, когато имаше възможност да предложи друг модел.

А днес Мирчев иска да ни убеди, че истинската проевропейска алтернатива започва от него.
Не.

Истинската алтернатива започва там, където свършват политическите сметки.

Там, където няма:

„Ще управляваме с тях, защото няма друг вариант.“

Няма:

„Ще направим мнозинство с тях, но после ще се разграничим.“
Няма:

„Ще променим Конституцията заедно, а после ще се преструваме, че никога не сме били от една страна на масата.“

България има нужда от хора с качества, опит и почтеност, които могат да работят заедно без задкулисни договорки, без предварително разпределяне на позиции и без след това всеки срещу всеки.

Защото иначе утре пак ще има „исторически компромис“.

Пак ще има „само този път“.

Пак ще има „в името на държавата“.

И след две години пак ще четем:

„Спрете да държите държавата като заложник.“

Само че този път въпросът ще бъде:

А кой я предаде на заложниците?

И най-важното:

Кой беше в стаята, когато се договаряше всичко това?