Даниел Вълчев: Пламъчето на будителите е тест за България – ще го опазим ли

Юристът припомня как празникът е създаден през 1922 г., заличен през 1945 г. и върнат през 1992 г., и предупреждава: шумните слова не стигат, ако не пазим езика, паметта и културата си.

Преди малко повече от век България решава да отдели специален ден за хората, които държат живи езика, паметта и културата. През 1922 г. група интелектуалци поставят началото на идеята за ежегодно честване на Деня на народните будители. Тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски помага инициативата да се превърне в държавна политика и в закон. Това припомня Даниел Вълчев в коментар за смисъла на празника.

Денят е свързан и с църковния календар. За празник на будителите е избран денят, в който Българската православна църква почита св. Йоан Рилски, смятан за небесен покровител на българския народ. Историята на датата обаче не е права линия. Празникът е заличен от официалния календар през 1945 г. Възстановен е чак през 1992 г.

Празникът има цена, а не само престиж

Вълчев поставя и неудобен акцент. Според него не е трудно човек да се възхищава шумно на будителите. Това често носи престиж. Някои го правят по навик, с готови фрази, които се повтарят всяка година. Тази демонстративност обаче не е равна на продължаване на делото.

Той признава, че думите за будителите лесно звучат патетично. Лесно може да се появи и тревога, когато човек погледне как живее обществото днес. Точно затова Вълчев насочва вниманието към смисъла зад ритуала. Паметта не е поза. Тя е ежедневна работа.

„Пламъчето“ на езика и паметта

Ключовата метафора в текста е „пламъчето“. Да помним историята, да ценим езика и националната култура, според Вълчев не означава да живеем в миналото. Означава да поддържаме този вътрешен огън жив. Той е онова, което прави едни хора французи, други японци, а нас прави българи.

Вълчев подчертава, че пламъчето е у всеки. То остава дори когато спорим, иронизираме се и се отричаме взаимно. Остава и когато повтаряме клишета като „хубава работа, ама българска“. Тази обща нишка не изчезва лесно. Но може да отслабне, ако бъде оставена без грижа.

Будителите не са само портрети от коридора

Авторът разширява понятието „будители“ отвъд познатите исторически лица. Той призовава да си спомним и за бабите и дядовците, които са разказвали приказки и истории от миналото. За учителите, които са остарявали заедно с учениците си. За писателите, чиито книги не са ни оставяли да заспим. За артистите и музикантите, които са давали образ, глас и ритъм на времето.

Посланието е ясно. Празникът не е само церемония. Той е напомняне, че пламъчето се пази с конкретни действия. С четене, с учене, с уважение към езика. И с отказ да сведем културата до фон за развлечения.

В края Вълчев завършва с поклон и поздрав за празника. Зад кратката формула стои настояване. Будителите не са минало, което да аплодираме от разстояние. Те са мярка за това кои сме днес.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news