Даниела Везиева: Парното може да скочи с 20%, а кредитите да поскъпнат

Даниела Везиева предупреждава за 4,3% дефицит, натиск върху разходите и нови удари от скъпата енергия, докато Европа влиза в по-тежка икономическа фаза.

Параметрите на Бюджет 2027 трябваше да дадат старт на дълго отлагани структурни реформи. Това обаче не се вижда от представеното до момента. Такава оценка даде бившият министър на икономиката Даниела Везиева в ефира на Bulgaria ON AIR.

Според нея България влиза в по-рисков период. Причината е комбинация от висок дефицит, растящи разходи и липса на реални промени. На този фон икономическите проблеми в Европа се задълбочават. Геополитическата среда остава нестабилна.

Везиева заяви, че ЕС е взел серия от лоши управленски решения през последните години. По думите ѝ не е достатъчно да се чака край на войната. Нужно е планиране и конкретни мерки.

Дефицит от 4,3% и мерки „на парче“

Везиева посочи, че общата оценка на експертите е сходна. Реформи не се виждат. Тя уточни, че пълната финансова рамка още не е публична. Въпреки това обявените числа дават ясен сигнал.

Тя обърна внимание на дефицит от 4,3%. Посочи и 3,5% дефицит на касова основа. Според нея това поставя страната в уязвима позиция.

Везиева критикува и обсъжданите идеи за данък върху свръхпечалбите. Според нея намаляването на капиталовите разходи също не е реформа. Тя го определи като временна стъпка, която не решава проблеми в дълбочина.

По думите ѝ България няма основен проблем с приходите. Данъчната система работи относително добре. Събираемостта също е на добро ниво. Натискът идва от разходната част.

Минималната заплата расте, но производителността изостава

Везиева настоя повишаването на минималната работна заплата да се обвърже с възможностите на икономиката. Според нея ръстът на доходите трябва да следва реалната производителност.

Тя даде конкретен пример. През последните три години минималната заплата е нараснала с над 50%. За същия период производителността на труда се е увеличила с около 4%.

Тя заяви, че е нужна административна реформа. Постави акцент и върху промени в здравеопазването. Според нея наливането на средства в нереформирани системи не води до по-добри резултати.

Везиева призова за по-силен фокус върху земеделието. Тя говори за подкрепа на кооперативите и стимул за млади производители. По думите ѝ собственото производство на храни е въпрос на национална сигурност.

Скъп газ, по-скъпо парно и риск за бизнеса

Бившият министър предупреди, че поскъпването на природния газ може да доведе до около 20% ръст на парното. Ефектът според нея ще се усети през зимата. Тя подчерта, че икономика, доминирана от услуги и потребление, няма достатъчни буфери в подобна ситуация.

Везиева настоя за подкрепа на индустрията и малкия бизнес. Тя предупреди и за възможен натиск върху банковия сектор. По думите ѝ са възможни по-високи такси и по-скъпи кредити.

Тя коментира, че допълнително облагане на големи компании може да има странични ефекти. Възможно е печалби да се пренасочват към чуждестранни централи. Това би ограничило ползите за българската икономика.

По темата за рафинерията на „Лукойл“ Везиева призова за предварителен анализ. Тя постави въпроса дали действително има свръхпечалба. Според нея натискът върху работата на европейските рафинерии може да създаде и риск за доставките на горива.

На този фон дебатът за Бюджет 2027 тепърва ще се изостря. Ключовият въпрос остава същият. Ще има ли реформи, или страната ще покрива нарастващи разходи с временни решения.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news