Държавата влиза в телефона: раждане, смърт, рецепти и изследвания вече ще се обработват дигитално

България е на прага на една от най-мащабните дигитални трансформации в администрацията и здравеопазването. Процеси, които години наред означаваха чакане по гишета, носене на папки, печати и удостоверения, постепенно ще бъдат преместени директно в мобилния телефон на гражданите.

Това става ясно от интервю на директора на Информационно обслужване Ивайло Филипов пред  24 часа, в което се очертава амбициозна визия за пълна дигитализация на ключови държавни услуги.  

Край на разкарването по институции?

Сред най-сериозните промени е намерението при раждане или смърт гражданите повече да не бъдат принуждавани да посещават общини и различни администрации, за да подават документи и заявления. Данните ще се обменят автоматично между институциите, а голяма част от процедурите ще се извършват електронно.  

Практически това означава, че държавата започва да преминава от модел, при който гражданинът е „куриер между институциите“, към модел на автоматичен обмен на информация.

Темата става особено чувствителна на фона на хроничните проблеми с администрацията в България — загубено време, дублиращи документи, опашки и огромен човешки ресурс, зает с обработка на хартия.

Резултатите от скенер и ЯМР – директно в телефона

Една от най-видимите промени вече се случва в здравеопазването. Националната здравна информационна система постепенно обединява данни от лекари, болници, лаборатории и аптеки в единна дигитална среда.  

Според Филипов, при използване на мобилното приложение „еЗдраве“ пациентът може почти моментално да вижда:

• извършени прегледи;
• издадени рецепти;
• направления;
• лабораторни резултати;
• информация за лечение;
• образни изследвания като скенер и ЯМР.

Така медицинското досие започва да се превръща в дигитален архив, достъпен в реално време през смартфон.  

Над половин милион българи вече използват системата

По данни, цитирани в интервюто, над 350 хиляди души вече използват мобилното приложение, а с включените детски профили броят на хората с достъп до електронно здравно досие надхвърля 550 хиляди.  

Това е една от най-мащабните дигитални бази данни, изграждани в българското здравеопазване.

Според разработчиците, системата не само улеснява пациентите, но и създава възможност за анализ на огромни масиви от информация — например от какво боледуват хората в различните региони, как се лекуват и колко струва това на здравната система.  

Дигитализацията като удар срещу корупцията

В интервюто се посочва и друга ключова цел — ограничаване на корупционните практики чрез автоматизация и проследимост на процесите.  

Колкото по-малко физически контакт има между администрация и гражданин, толкова по-малко възможности остават за:

• „загубени“ документи;
• нерегламентирани услуги;
• забавяне на процедури;
• административен натиск.

Точно този модел вече беше приложен успешно в държави като Гърция, която след финансовата криза заложи агресивно на електронното управление и дигитализацията на стотици услуги.  

Големият въпрос: готова ли е България?

Въпреки амбициозните планове, остава ключовият въпрос дали българската администрация реално е готова за подобна трансформация.

Експерти от години предупреждават, че най-големият проблем не е технологията, а съпротивата в самата система — остарели процеси, липса на синхрон между институциите и страх от загуба на влияние и контрол.

На този фон дигитализацията може да се окаже не просто технологична промяна, а сериозен удар по цели административни модели, изграждани десетилетия наред.

Ако проектите бъдат реализирани в пълен мащаб, следващите години могат да променят начина, по който българите общуват с държавата — от гишето и папката към телефона и автоматичния обмен на данни.  

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news