Давутоглу: Светът влиза в „системно земетресение“ – най-опасният период след Втората световна война

Бившият турски премиер предупреждава за преплетени кризи, риск от война около Персийския залив и тежки икономически удари при скок на петрола. Според него без стабилни правила и институции една грешка може да отприщи ескалация и за НАТО-държави като България.

Ахмет Давутоглу, бивш премиер на Турция и дългогодишен архитект на турската външна политика, описа настоящия момент като най-опасния за света след края на Втората световна война. В интервю за предаването „120 минути“ по bTV той заяви, че международната система е загубила устойчиви правила и ефективни механизми за управление на конфликти.

Според него през последните десетилетия светът е минал през поредица от „геополитически земетресения“. Той посочи 1991 г. и края на Студената война, атаките от 11 септември 2001 г., финансовата криза от 2008 г. и Арабската пролет. Днес, по думите му, започва нова фаза, която той нарича „системно земетресение“. В тази фаза няколко големи кризи се припокриват едновременно. Това прави управлението им по-трудно и увеличава риска от грешни решения.

„Системното земетресение“: много кризи, малко правила

Давутоглу твърди, че ключовата разлика с миналото е отслабването на международните норми и институции. Според него именно този вакуум прави днешната среда по-опасна. Продължителните конфликти в различни региони подкопават международния ред. Това увеличава вероятността локална криза да се превърне в по-широка война.

Той добави, че е очаквал ескалация около Персийския залив. Давутоглу каза, че е предупреждавал турските власти в парламента за приближаваща криза. По думите му малко преди преговори между САЩ и Иран в Оман е получил послание чрез иранския посланик. Посланието е било от президента Масуд Пезешкиан и е търсело оценка за ядрените разговори. Давутоглу казва, че е препоръчал на Техеран да не напуска масата. Според него прекъсването на диалога почти неизбежно отваря път към военен удар от Израел и Съединените щати.

„Теополитика“ и рискът от ирационални решения

Давутоглу обърна внимание на тенденция, която нарече „теополитика“. С този термин той описва оправдаване на геополитически цели чрез религиозни и месиански аргументи. Според него в част от елитите във Вашингтон и Тел Авив моментът се възприема като исторически повратен.

Той твърди, че в определени кръгове около израелския премиер Бенямин Нетаняху се поддържа логика за „съдбоносна битка“. Това, по думите му, затруднява рационалния стратегически диалог. Когато религиозната реторика замества прагматиката, рискът от ескалация расте.

Давутоглу свърза част от предпоставките за напрежението с Авраамовите споразумения, подписани по време на първия мандат на Доналд Тръмп. По негово мнение една от целите на Израел е била да се създаде напрежение между държавите от Персийския залив и Иран. Когато към това се добави засилено военно присъствие, рискът от война нараства.

Турция, НАТО и предупреждението към България

По темата за сигурността на Турция Давутоглу заяви, че Анкара действа рационално и избягва директна конфронтация с Иран. Той подчерта, че членството в НАТО означава по-широк съюзен контекст. Това прави всеки инцидент потенциално по-опасен.

В същото време той предупреди за друг риск. Според него иранската държава може да не контролира напълно всички структури за сигурност. Той говори за „мозаечна война“, при която различни групи действат паралелно. В такава среда дори една неконтролирана ракета, паднала на турска територия, може да задейства ескалация. Затова той настоя за разузнавателно сътрудничество между Турция, Иран и САЩ.

Давутоглу защити и политиката на „активен неутралитет“. Според него Турция трябва да стои извън военните действия. Тя обаче трябва да е активна дипломатически. Той даде пример с 2003 г., когато Анкара не позволи американски войски да използват турска територия за нападение срещу Ирак. Посочи и посреднически инициативи на Турция в Ливан и по време на руско-грузинската война през 2008 г.

Той отправи предупреждение и към държави като България, които са в НАТО и са близо до зоната на напрежение. Според него решенията в Алианса трябва да са колективни и да стъпват върху ясна стратегическа оценка. Той посочи като грешка започването на военни операции без ясно дефинирана крайна цел и без достатъчно консултации със съюзниците.

Давутоглу прогнозира и тежки икономически последствия при ескалация. Той акцентира върху атаките срещу иранския остров Харг, ключов терминал за износ на петрол. Според него това може да доведе до рязко поскъпване на енергията. Така могат да бъдат ударени страни, зависими от внос, като Турция и България. Той не изключи и риск от продоволствени проблеми, ако търговските маршрути бъдат блокирани.

В по-широк план Давутоглу вижда сблъсък между две тенденции. От едната страна са сили, които насърчават конфронтация и използват религиозна реторика. От другата страна се оформя глобално обществено движение в защита на международното право и универсалните ценности. Той даде пример с платформата „Глобална инициатива за съвест“, в която участват политически лидери, интелектуалци и Нобелови лауреати.

В заключение Давутоглу предупреди, че най-голямата опасност е геополитическите конфликти да се превърнат в идеологически и религиозни сблъсъци. Според него, ако рационалното стратегическо мислене бъде изместено, последствията могат да бъдат катастрофални. Въпреки това той заяви, че остава умерен оптимист заради нарастващо глобално обществено съзнание срещу насилието.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news