Децата мълчат, родителите също: 63% признават, че детето им е проявявало насилие

75% от българите виждат насилието между деца като сериозна заплаха, но само 1 от 10 родители подава сигнал, когато собственото му дете е жертва

С началото на учебната година училищата отново се изпълват с детски гласове, приятелства и срещи. Но зад шума на междучасията понякога остават истории, за които децата не говорят – подигравки, заплахи, унижение, изолация и физическа агресия.

За едно дете това, което възрастните могат да определят като „детска разправия“, може да се превърне в страх, самота и усещане, че няма към кого да се обърне.

Данните от национално проучване на ESTAT, поръчано от фондация „Лъчезар Цоцорков“ и проведено през първата половина на 2025 г. сред 1006 души на възраст между 25 и 64 години, показват мащаба на проблема.

75% от анкетираните определят насилието между децата като една от водещите обществени заплахи у нас.В същото време едва 3% от родителите търсят помощ от институции, когато собственото им дете проявява агресия. Само един на всеки десет родители подава сигнал, когато детето му е жертва на насилие.

Зад тези числа стои един неудобен въпрос – защо, когато всички виждат проблема, толкова малко хора са готови да говорят за него?

Когато собственото ни дете е агресор

Резултатите от проучването показват и още един парадокс. 59% от анкетираните родители заявяват, че детето им е било жертва на насилие. В същото време 63% признават, че детето им е проявявало насилие спрямо друго дете, възрастен или животно.

Според Мариета Гечева, програмен директор „Закрила на деца“ към фондация „Лъчезар Цоцорков“, една от причините е нежеланието на родителите да признаят, че собственото им дете е проявило агресия.

Първата реакция често е отричане или търсене на виновен извън семейството. Така проблемът може да остане скрит, вместо детето да получи необходимата подкрепа, а потенциалната жертва – защита.

Насилието не започва с удар

Агресията не винаги оставя видими следи. Подигравките, заплахите, унижението, изолацията и системното психическо притискане също могат да се превърнат в сериозен проблем.

По данни на УНИЦЕФ около половината от децата между 13 и 15 години по света – приблизително 150 милиона – са преживявали насилие от свои връстници в училище.

Именно затова превенцията не трябва да започва едва след появата на пострадало дете, сигнал или наказание.

А какво се случва с детето, което проявява агресия?

Защитата на децата не означава просто да разделим света на „жертви“ и „лоши деца“. Специалисти и организации подчертават необходимостта от работа и с децата, които проявяват агресия.

Липсата на внимание от страна на родителите и негативното влияние на средата могат да бъдат сред факторите, свързани с агресивното поведение. Това не оправдава насилието, но показва защо само наказанието не решава проблема.

Училището не може да се справи само

Учителят може да бъде първият възрастен, който забелязва промяната в поведението на детето, но не може сам да замени семейството, социалните услуги, здравната система и останалите институции.

Именно затова специалистите настояват за по-добра координация и за реакция още при първите сигнали.

Държавната агенция за закрила на детето поставя акцент и върху развитието на т.нар. асертивно поведение – умението детето да отстоява себе си и да заявява нуждите си, без да нарушава правата на другите.

Децата трябва да знаят, че могат да кажат „не“, че имат право да потърсят помощ и най-вече – че някой ще ги чуе.

Най-важният сигнал може да е този, който никой не подава

Насилието над деца не е проблем само на училището. Не е само проблем на родителите. И не е нещо, което трябва да бъде прикривано от страх или срам.

Детето, което е жертва, има нужда някой да му повярва. Детето, което проявява агресия, има нужда някой да спре поведението му и да потърси причините за него.

А понякога най-опасният момент е именно този, в който всички виждат, че има проблем, но никой не подава сигнал.

С началото на новата учебна година разговорът за детското насилие отново е необходим. Защото зад една „обикновена разправия“ може да стои дете, което отдавна чака някой просто да го попита: „Какво се случва?“

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news