Ден за размисъл, а не за поредното политическо внушение: Мирчев отново нарушава правилата с поста си

Днес е ден за размисъл. По Изборния кодекс 24 часа преди вота за президент и вицепрезидент е забранена всяка форма на предизборна агитация. Целта е избирателите да имат спокойно време да премислят своя избор, без натиск и без поредните политически атаки. Точно в този ден Ивайло Мирчев публикува пост, в който обвинява държавата в цензура, МВР и ДАНС в намеса, а управляващите — че се занимават със сатирични страници вместо с корупция. Това не е неутрален въпрос за прозрачност. Това е политическо послание, насочено срещу управляващите, точно когато такава агитация е забранена.

Премахването на „Копейкин“, „Пуйло“ и „BG Elves“ наистина заслужава обяснение. Но Мирчев не се ограничава до това. Той заявява, че има „сериозни основания“ да подозира МВР или ДАНС, че държавата „използва дадените ѝ от Facebook права и директно цензурира“ и че управляващите „тотално са се самозабравили“. Това вече не е подозрение, което чака проверка. Това е готово обвинение, поднесено като почти установен факт, и то в ден, в който политическата агитация е забранена. ГДБОП заяви, че няма отношение към случая. Мирчев обаче вече говори за злоупотреба и за контакт с Facebook „на възможно най-високо ниво“. Без документи, които да свързват институциите с деактивирането, това остава политическо внушение — и то направено в момент, когато законът изисква да се въздържаме от такива.

Този стил не е нов. При конфликта с куриера на Glovo през май Мирчев първо обяви, че е атакуван от човек в „неадекватно състояние“, че „нито някой ме е бил, нито аз съм бил някого“ и че ударът „само се е приплъзнал по бузата“. Критикува прокуратурата. По-късно призна, че е можел да не изостря ситуацията и че е бил „силно афектиран“, защото се е случило пред сина му. Доставчикът заяви, че не е имало умишлен удар, а съдът отмени гаранцията, защото част от обвиненията не бяха съставомерни. Силната първоначална версия, публичното разпространение и после частичното отстъпление се повтарят. Същото се случва и сега: подозрението се превръща в обвинение, преди да има проверими данни.

В ден за размисъл законът ограничава политическата агитация именно за да не се използват остри теми за партийна сметка в последния момент. Постът на Мирчев прави точно това. Той не просто пита какво е станало със страниците. Той насочва аудиторията към конкретен виновник — държавата и управляващите — без да е представил доказателства. Това нарушава правилата на деня за размисъл и превръща законно ограничение в поредната възможност за политическо внушение.

Мирчев има право да иска проверка. Няма право обаче да поднася непроверената си версия като почти установена цензура и то точно в деня, когато агитацията е забранена. Докато не се появят конкретни документи, твърдението за държавна намеса остава политическо внушение. А в ден за размисъл такива внушения не бива да заместват фактите.

ВЛЕЗ В НАШАТА FACEBOOK ГРУПА - НОВИНИТЕ НЕ СПЯТ! Бъди информиран! | P26.bg

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news