ИНТЕРВЮ

Димитър Ганев: ГЕРБ избра между два лоши варианта, но ударът по партията тепърва идва

09 септември 2026 преди 12 ч

Политологът заяви, че Борисов е избрал по-малко рисковия от два лоши сценария. Според него истинският тест за ГЕРБ ще бъдат местните избори през 2027 г.

Решението на ГЕРБ да не издигне кандидат за президент е безпрецедентно за последните 35 години. Това заяви политологът доц. Димитър Ганев в интервю за YouTube канала на Ивелин Николов в предаването „ИнтервюТО“.

Според него Бойко Борисов е бил изправен пред два лоши варианта. Първият е партията да не участва със свой кандидат. Вторият е да издигне кандидат, който да остане трети.

Ганев смята, че страхът от трето място е надделял. Затова ГЕРБ е избрала да не влиза директно в битката.

„Такъв прецедент не сме имали“

Политологът подчерта, че не става дума само за прецедент в историята на ГЕРБ.

По думите му водеща опозиционна сила и втора парламентарна група да не издигне кандидат за президент е нещо необичайно за целия период след промените.

Ганев прогнозира, че решението ще доведе до по-ниска избирателна активност. Причината е, че част от симпатизантите на ГЕРБ няма да бъдат мотивирани да гласуват.

Според него активността може да падне до около 2,6 млн. избиратели. Това почти сигурно означава балотаж, защото за победа на първи тур са нужни не само над 50% от гласовете, но и участие на повече от половината избиратели по списък.

Големият риск за ГЕРБ е местната власт

Ганев не смята, че сега може да се говори за край на ГЕРБ. Но според него сигналът е лош.

Истинският тест ще бъдат местните избори през 2027 г. Ако партията не успее да задържи силни позиции в общините, това може да разруши основата, която я е крепяла повече от 15 години.

Политологът припомни, че ГЕРБ тръгна към националната власт именно през местната. Пробивът дойде на местните избори през 2007 г. След това партията атакува централната власт през 2009 г.

По думите му мрежата от кметове, общински съветници, местни структури и бизнеси около тях е давала на ГЕРБ устойчивост. Тя е пазила партията и в периоди на опозиция.

Кметове гледат към новата власт

Ганев коментира и твърденията, че местни структури и хора около ГЕРБ започват да се ориентират към „Прогресивна България“.

Според него това е по-големият удар от самото неучастие в президентските избори.

Той обясни процеса с начина, по който работят общините. По думите му много местни бизнеси зависят от обществени поръчки. А големите проекти в общините често зависят от централната власт.

Така кметовете естествено гледат към тези, които управляват държавата. Ганев посочи като примери кметовете на Бургас и Стара Загора, които според него поддържат добри отношения с „Прогресивна България“.

Гюров и Кандев имат проблем с разширяването

Ганев анализира и кандидатурата на Андрей Гюров и Кандев.

Според него техният основен проблем е, че трудно излизат извън собствената си политическа общност. Това е риск при президентски избори.

Причината е проста. Президентският вот е мажоритарен. Партийната подкрепа не стига. Кандидатът трябва да търси периферия и да говори на по-широка публика.

Ганев смята, че кампанията им засега изглежда насочена главно към демократичната общност. По думите му това може да ограничи възможностите им за растеж между първи и втори тур.

Йотова трябва да покаже дистанция

Политологът коментира и кандидатурата на Илияна Йотова.

Според него тя има по-широк потенциал за подкрепа. Кампанията ѝ е по-народна и по-отворена към различни групи.

Но има и риск. Йотова е била девет години вицепрезидент на Румен Радев. Сега е подкрепена и от партията на властта. Затова опонентите ѝ ще се опитват да я представят като продължение на Радев.

Ганев смята, че тя трябва да покаже „здравословна дистанция“. Но това е труден баланс. Ако се дистанцира прекалено много от властта, може да разколебае част от собствените си поддръжници.

Рокади и бюджет след изборите

По темата за възможни промени в кабинета Ганев заяви, че не очаква сериозни рокади преди президентските избори.

Според него до втория тур фокусът ще бъде изцяло върху кампанията. Не се очакват и важни бюджетни решения преди края на вота.

Ако кандидатът на властта спечели, това може да даде тласък на управляващите. Тогава вече ще се види дали ще има кадрови промени и какви параметри ще бъдат заложени в бюджета.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━