КУЛТУРА

Дойран, 108 години по-късно: как генерал Владимир Вазов спря 75 000 и принуди Лондон да свали знамената

19 септември 2026 преди 52 мин

Третата битка при Дойран е тактическа победа с тежки загуби за Антантата. Тя не спасява България от примирие, но помага в преговорите в Солун.

На 19 септември се навършват 108 години от кулминацията и последния ден на третата и последна битка при Дойран. Това е една от най-значимите български тактически победи в Първата световна война. Сражението остава като част от т.нар. Дойранска епопея. Това е обобщено име на поредица отбранителни боеве на южния фронт.

Дойран е район около едноименното езеро в днешна Северна Македония. Градът Дойран е разрушен напълно по време на войната. Днес името се носи от населени места в Северна Македония и Гърция.

Масираният удар на Антантата

На 16 септември 1918 г. силите на Антантата започват ново настъпление срещу Дойранската позиция. Срещу Девета плевенска дивизия са хвърлени значително по-големи сили. Българската дивизия е около 30 000 души. Тя е под командването на генерал-майор Владимир Вазов.

Срещу нея настъпват 4 английски, 2 гръцки и 1 френска дивизии. Общата им численост надхвърля 75 000 души. Командването е на генерал Джордж Милн.

В навечерието на боя много български офицери обличат парадните си униформи. Част от войниците слагат бели ризи, приготвени за последния час. Никой не знае, че предстои победа, която ще остане в историята.

Цената на победата и шокът за британците

Ожесточените боеве на 18 и 19 септември носят тежки загуби за настъпващите части. По данни от текста Съглашението губи 11 673 убити и ранени. Има и 547 пленени. Българските загуби са 1 736 убити и 1 000 ранени.

В подножието на върховете Дуб и Кала тепе остават цели английски подразделения. Генерал Владимир Вазов описва гледката по-късно. Той пише за „цели камари от хиляди трупове“ по склоновете. В цитатите си подчертава, че това са британски войници.

Британският премиер Дейвид Лойд Джордж също коментира удара. Той пише, че в никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран. Това е признание за мащаба на провала.

Победа, която не спира примирието

Тактическият успех при Дойран не променя общата картина на фронта. На 15 септември 1918 г. се води битката при Добро поле. Там българската отбрана е пробита и фронтът се разпада.

В резултат генерал-майор Владимир Вазов получава заповед за отстъпление. България е принудена да поиска примирие и да излезе от войната.

Въпреки това победата при Дойран има дипломатическа тежест. Тя е използвана в преговорите за примирие в Солун. Българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. Според текста това помага България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.

„Свалете знамената“: признанието в Лондон

Историята има и символичен финал. През 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. Българската делегация е ръководена от ген. Владимир Вазов.

Според разказ, цитиран от National Geographic, на гара Виктория е строен блок на британската армия. При пристигането му командващият церемонията дава команда: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят при Дойран!“ Това остава като рядък жест на уважение от страна на победителите към бивш противник.

Бившият президент и настоящ премиер Румен Радев не е част от историческите събития. Годишнината обаче отново поставя темата за Дойран в публичния разговор. Тя напомня как една добре подготвена отбрана може да промени изхода на битка, дори когато войната върви към край.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━