КУЛТУРА

Дойранската епопея: Битката, която спаси България от пълна окупация

14 септември 2026 преди 1 ден

През септември 1918 г. Антантата планира да „затвори“ българската армия в Македония, но край Дойран Девета плевенска дивизия под командването на ген. Владимир Вазов нанася удар, който влиза във военните учебници.

На 14 септември 1918 г. започва атаката на Антантата при Добро поле. Това е началото на операция, която цели бърз край на участието на България в Първата световна война. Замисълът е ясен. Два пробива, при Добро поле и при Дойран. След тях българската армия в Македония трябва да попадне в „чувал“. Следва ликвидиране на фронта и окупация на страната.

Планът се движи и от териториални апетити на съседите. В текста се твърди, че Румъния иска земи до Стара планина. Гърция цели територии до Пловдив. Сърбия претендира за линия до Места и Искър. На този фон пробивът при Добро поле успява. Българската отбрана там рухва. В тила избухва метеж. Рискът вече не е теоретичен.

Пробивът при Добро поле и рискът от „чувал“

Френските части пробиват отбраната при Добро поле. Това отваря път към разсичане на фронта. При подобен сценарий 600-хилядната българска армия в Македония остава в капан. Последицата е предвидима. Военно поражение, политически диктат и окупационен режим.

Точно в този момент на преден план излиза една дивизия. Девета плевенска. Съставена от войници от Плевен, Ловеч, Троян и района. Според разказа именно тя спира втория пробив. И така отказва на Антантата бърза победа по целия фронт.

Дойран: „няма резерви“, но има укрепления и план

Край Дойранското езеро Антантата струпва значителни сили. Посочени са четири английски дивизии, две гръцки и една френска. Срещу тях стои Девета плевенска дивизия. Резерви няма.

На 16 септември започва масиран обстрел. В текста се говори за 350 000 снаряда, включително газови. Въпреки това укрепленията, свързвани с генерал Владимир Вазов, издържат. Загубите в първия етап са описани като минимални. На 18 септември в 5.00 ч. следва пехотна атака. Три английски и една гръцка дивизия настъпват.

Отговорът е концентриран огън. Споменати са 220 артилерийски оръдия, 400 минохвъргачки и 440 картечници. Огънят е толкова плътен, че до окопите стигат малка част от атакуващите. Там ги чака контраатака „на нож“. Настъплението се пречупва. Започва отстъпление, което обхваща целия участък.

Цената на атаките и политическият ефект

В разказа се посочва, че на бойното поле остават над 10 000 убити в британски униформи. След това британският генерал Милн опитва обход през Беласица. Целта е пробив между Девета плевенска и 11-та македонска дивизия. Опитът е описан като провал. На 19 септември следва нова атака. И тя е спряна.

Текстът представя Дойран като едно от най-кръвопролитните сражения на войната, измерено по плътност на жертвите по фронт. За българската страна се посочват 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва, че пред позициите няма противник. Генерал Вазов иска разрешение за настъпление към Солун. София не дава такова.

Ключовият извод е политически. Победата при Дойран влияе върху условията на последвалото примирие. Според текста тя спасява България от окупация, въпреки загубата на войната.

Години по-късно, през 1936 г., в Лондон се провежда среща на ветераните. Българската делегация е водена от о.з. генерал Владимир Вазов. Описано е тържествено посрещане и признание от британска страна. Цитирана е и команда на фелдмаршал лорд Милн: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“

Победата при Дойран остава като символ на дисциплина, подготовка и отбранителна тактика. И като момент, в който една дивизия успява да спре сценарий за национална катастрофа.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━